Poslednata imperatrica

Бързото приближаване на татарските сили за момент смути английските и френските войници, но те бързо се окопитиха, докато морето от татари се носеше по равните ниви към тях. Пехотата се строи в стрелкови отделения с дълбочина три реда от по петдесетина души, като остави достатъчно разстояние между отделенията за маневрира­щата кавалерия. Първата цел на съюзниците бе да открият плътен огън, който да спре първоначалната атака. Врагът ги превъзхождаше най-малко двайсет към един, но от ре­диците изглеждаше, че отношението е хиляда към един.

-      Приготви се за стрелба! - извикаха старшините. - Готови... на мушка...

Десетки хиляди татари тичаха и препускаха към на­шествениците. Китайските оръдия загърмяха; каменни гюлета се понесоха в небето. За късмет на сър Хоуп вой­ниците се намираха непосредствено извън обхвата им.

-      Огън! - извикаха старшините.

Проехтя първият залп на пушките „Енфийлд“. Гра­душката от куршуми се понесе по-далеч и по-точно от всичко друго в историята на Китай - и с унищожител­ни последици. Татарските войници бяха покосени на два пъти по-голямо разстояние, отколкото бе възможно само няколко дни по-рано. Резултатът предизвика моментално объркване сред противниковите сили. Някои се обърнаха и побягнаха, преди битката да е започнала наистина.

Сър Хоуп и Рандъл останаха един до друг на конете си трийсет реда назад, за да могат да наблюдават най-добре носещите се към тях противници. За момента лорд Елгин не се виждаше никакъв.

Първият ред на всяко отделение стреля от коляно и презареди, докато вторият ред откриваше огън. Между­временно първият ред беше готов за нова стрелба.

-      Съсредоточете оръдията по фланговете! - ревеше Рандъл, мъчейки се да надвика оглушителния рев и тря­съка на пушки и оръдия навсякъде около него. От свои­те проучвания той знаеше, че най-големият шанс на ки­тайците за победа е да обкръжат противника и да го за­душат с невероятното си числено превъзходство. Татар­ската и монголската кавалерия препускаше разгърната в широк строй, за да постигне тъкмо тази цел. Рандъл отчаяно сочеше в двете посоки: - Пратете кавалерията да отреже конниците! Не бива да им позволяваме да ни излязат в гръб!

Сър Хоуп дори не помисли да възразява. Твърде зает с битката отпред, той бе пропуснал да наблюдава враже­ската кавалерия в далечината.

-      Пратете Пробин и спахиите след онези колони! - извика той на генерал-майор Нейпиър. - Не им позволя­вайте да ни излязат в гръб!

Секунди по-късно съюзническата конница се понесе да пресече маневрата на врага.

До този момент всички жертви бяха за сметка на та­тарите. На разстояние 1000 метра те бяха безнадеждно извън обхват, а мускетите и лъковете им нямаше да бъ­дат ефективни, докато не се приближат на триста метра от целта си. Въпреки това те продължаваха да напредват през градушката от куршуми към врага си. Хиляди па­даха с ужасни рани от тежките куршуми на „Енфийлд“ и осколъчните снаряди „Армстронг“, които се сипеха върху тях. Но много други продължаваха да се носят напред.

Сенге Ринчен насочи елитната си хоркинска ка­валерия направо към сърцето на червените дяволи. Движеха се бързо през редиците на китайските пехо­тинци, грохотът на тежките копита заглушаваше гър­межите на пушките и оръдията. Навсякъде се търка­ляха трупове на Тигри, но монголският господар не намаляваше скоростта; единствената му цел бе да се добере до предателя Рандъл Чен и да отреже главата му, дори ако се наложи да плати с живота си за това. Мнозина от собствените му хора около него паднаха покосени, но това само го пришпорваше още по-силно напред.

Хоркините летяха напред, без да крещят команди или да свирят с тръби, а сменяха строя само с помощ­та на сигнални флагове. Редиците им бяха сериозно оредели, когато най-сетне стигнаха до съюзниците, но въпреки това наброяваха хиляди. За първи път се озоваха достатъчно близо и техните лъкове и мускети започнаха да сипят стрели и куршуми върху строените червени дяволи.

С многохиляден звън двете армии се врязаха една в друга - сабя срещу щик, мускет срещу пушка. Рин­чен беше отпред, както се полага, и препусна презглава всред вражеската редица, посичайки всеки британски войник, изпречил се на пътя му. Насред цялата суматоха различи фигурата на Рандъл Чен, възседнал коня си, на не повече от петдесет метра от него. Ринчен бързо сло­жи стрела в тетивата; кървавата касапница се вихреше навсякъде около него, падащите тела блъскаха коня му във всички посоки. Ринчен опъна с всички сили тетива­та и стреля. Нямаше как да пропусне - стрелата полетя направо към сърцето на синеокия.

Точно в този момент един куршум улучи Ринчен в лявото рамо. Болката премина на вълна през него и тя­лото му политна назад от тежкия удар, като едва не го събори от понито. Когато се изправи отново, от рамото му шуртеше кръв, а синеокият беше изчезнал.

Дали беше успял да порази злия предател?