Poslednata imperatrica

Към него се насочиха щикове и Ринчен ги отблъс­на със сабята си, отсичайки ръката на един британски войник. Китайските сили продължаваха да напират на­пред, но с наранената си ръка и капеща от пръстите кръв монголският господар обърна жребеца си и нареди отте­гляне. Беше дошъл моментът да увлече врага и да го на­кара да наруши силната защитна формация, за да може китайската пехота да се хвърли в боя. Обърнал гръб на сражението, със запъхтян от изтощение кон, Ринчен препусна, следван от хората си. Не погледна назад да види дали червените дяволи се впускат да ги преслед­ват. Бяха го учили, че отстъпващият никога не бива да се оглежда през рамо.

„Рандъл Чен е мъртъв“ - позволи си да си помисли той. Сега всичко щеше да се промени, ходът на войната щеше да се обърне и монголският господар щеше да по­лучи наградата. Императрица Цъ Си щеше да бъде него­ва и богатствата и славата на Средното царство отново щяха да бъдат в монголски ръце.

Рандъл Чен скочи от земята и бързо възседна отново коня си. Беше зърнал летящата към него стрела в по­следния момент и едва успя да се дръпне рязко назад, за да не бъде пронизан в гърдите. Стрелата профуча на косъм от него и улучи в шията коня отзад; повалено­то ритащо животно трябваше да бъде убито с куршум в главата. Рандъл нямаше как да знае, че стрелата бе из­стреляна от Сенге Ринчен с една-единствена цел - да го елиминира и да промени хода на войната.

Той се надигна в седлото си и отново огледа бойното поле.

-      Оттеглят се - извика сър Хоуп. - Ще ги преследва­ме ли?

-      Останете на позиции! - извика в отговор Рандъл. - Опитват се да ни увлекат към пехотата си!

Но въпреки това пенджабците се втурнаха с рев на щик през отвора, направен от изтеглящата се конница.

-      Задръжте строя! - извика Рандъл. - Сър Хоуп, из­викайте онези хора обратно!

Битката за мост Осем ли продължи все така ожес­точено през следващите седем часа - татарите се от­тегляха и атакуваха отново устремно в сърцето на съ­юзническите редици. За огромен ужас и изумление на Ринчен пехотата на червените дяволи не наруши строя си, а избра да задържи позициите си и непрекъснато да отбива фронталните атаки. Опитните кавалерийски части на татарите отчаяно се опитваха да обкръжат врага, но безуспешно. По-едрите коне на съюзниците превъзхождаха китайските понита на твърда почва и равен терен.

Час по час китайските редици биваха посичани, до­като напредваха доблестно да смажат нашествениците. Но по-съвършените пушки на съюзниците им позволя­ваха да стрелят на разстояние, което китайските генера­ли по принцип смятаха за безопасно. В резултат на това бойният дух бавно се изпаряваше.

-      Синеокият е проклел тази страна - тихо прошепна Сенге Ринчен. Куршумът се беше забил дълбоко в кост­та и от голямата загуба на кръв му се виеше свят. Все така яхнал раненото си пони, завит в тъмносиньо наме­тало, Ринчен бе пребледнял и с отпуснати рамене. Беше се оттеглил сред хълмовете, за да наблюдава несгодите на армията си.

Червените дяволи най-сетне напуснаха първоначал­ните си позиции и продължиха през хиляди трупове към моста Осем ли. С концентрирана атака пробиха цинските линии в посока към Чан Чиа-уан. Татарите започнаха да се събират на групи, като продължаваха да оказват рехава съпротива с мускетите и лъковете си, но оръжията им не можеха да се сравняват с точността на новата огнева мощ на съюзниците. Окопалите се резерви изведнъж се оказа­ха в пълен хаос, когато батальон пенджабци плени една от защитните батареи на Цин. С всяка изминала минута в татарските редици зейваха нови дупки. Цялата цинска защита започна да се огъва и да отстъпва от Чан Чиа-уан към реката. След това дойде вестта, че генерал Шън Пао е паднал мъртъв при моста Осем ли и остатъците от Им­ператорската гвардия бягат към Пекин.

-      Всичко е изгубено - рече Ринчен.

Той извади от ножницата окървавената сабя на вели­кия си предшественик и заби острието в пръстта пред понито си.

-      Свирете отбой - задъхано нареди и посрамен обър­на гръб на битката. Шансът му за слава беше отминал. Съдейки по дисциплината на варварите, стрелата му не беше убила синеокия. Предателят беше жив, това бе толкова сигурно, колкото и поражението. Ринчен реши да събере останалите си хора и да се измъкне към хъл­мовете на Монголия, където да ближе рани и да планира отмъщението си, колкото и малко вероятно да изглежда­ше то.

Междувременно китайската защита беше обърната в бягство.

Въпреки това съюзниците продължиха преследва­нето в продължение на повече от три километра, като избиваха колкото се може повече противници. Врявата на бойното поле внезапно се смени с тишина, след като и последната пушка замлъкна и победата на Елгин бе сигурна. Пътят към Пекин вече беше открит и застлан с безбройните трупове на паднали войници. Най-голяма­та перла на Средното царство се виждаше каго блестя­що петънце на петнайсетина километра отгук.

Лорд Елгин насочи коня си към сър Хоуп и Рандъл, които още оглеждаха района с далекогледите си.

-      Победата е наша! - избоботи той.