Poslednata imperatrica

-      Ринчен иска да реагирате точно така. - Рандъл вди­гна далекогледа и отново огледа пустите околности. - Армията му със сигурност се крие в полята и ни дебне. Както и в горите на северозапад.

Лицето на лорд Елгин беше зачервено като говеждо месо и обляно в пот.

-      Не видяхте ли как хората ми бяха убити пред очите на всички? Те се подиграват с мощта на англо-френския съюз! Ще си отмъстя! Пригответе армията за атака сре­щу Тунджоу!

Рандъл сграбчи черния вълнен шинел на Елгин и рязко го дръпна към себе си, при което лордът едва не тупна от седлото.

-      Това е капан! - извика Рандъл. - Полковник Уокър ни предупреди, че Тигрите се крият в нивите с просо.

-      Въпреки това ще атакуваме града...

-      Вие реагирате! - каза Рандъл. - Точно на това се на­дява Ринчен! Спрете за момент и вижте какво става тук. Трябва да накараме Ринчен пръв да направи хода си.

-      Той направи хода си! - изрева лорд Елгин. - Уби съюзнически войници пред очите ми!

Рандъл се обърна умоляващо към сър Хоуп.

-      Проучих всички сражения на Ринчен. Той винаги използва измама, за да предизвика реакция. Именно за­това е най-големият военачалник в армията на Цин. За­това носи скъпоценното триоко пауново перо. В момен­та показва отчаяние, като убива хората ви пред очите ни. Ако наистина беше силен в Тунджоу, нямаше да ви про­вокира по такъв начин. Затова трябва да действаме противно на онова, което очаква. Трябва да се борим срещу хаоса с дисциплина. Пратете разузнавачи във всички посоки и за десет минути ще разберем дали нещата на­истина са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Сър Хоуп сбърчи чело.

-      Господин Чен може и да е прав - каза той. - Май е по-добре да изпратим съгледвачи, преди да предприе­мем мащабна атака срещу града. Полковник Уокър на­истина ни предупреди, че това може да е капан.

Лорд Елгин раздвижи коня си насам-натам в редици­те, като в същото време гневно опипваше пистолета си. Сребристите му бакенбарди бяха дълги и рошави, лицето му бе зачервено от слънцето и вятъра. Накрая той каза:

-      Ако тактиката ви струва живота само на още един от хората ми, господин Чен, ще търся разплата от вас. Не може да има място за провал, когато животът на бри­тански и френски заложници е на кантар.

-      А ако съм прав - отвърна Рандъл, - вие ще сте спасили много повече от хората си с тази проява на предпазливост.

Какъв точно бе източникът на внезапната му увере­ност, си оставаше загадка за Рандъл. Той нямаше как да знае какво се крие в полята и горите около Тунджоу, но въпреки това чувстваше спокойствие, каквото не бе чувствал от пристигането си в миналото преди повече от шест месеца.

Бяха дадени заповеди. Осем групи по двама разузна­вачи препуснаха във всички посоки. Други двама бяха пратени към самия Тунджоу да видят дали пътят не е миниран.

Черната гора

1,5 км югозападно от Тунджоу, Китай

Веднага щом съюзниците пуснаха разузнавачите си, Ринчен разбра, че планът му да предизвика червените дя­воли да предприемат пълномащабна атака срещу града е пропаднал. Оставаше само челен сблъсък на полето, в който най-голямото му преимущество щеше да е числе­ното превъзходство на татарите и елементът на изненада.

-      Време е да защитите страната си! - извика Ринчен.- Време е да запазите близките и любимите си! - Той изтег­ли сабята си от ножницата и я вдигна високо, насочвайки я към нашествениците. - Ще се появим като кипнал по­ток от скалите и ще удавим наглите дяволи там, където стоят. Нека волята на Сина на небето бъде с всички нас!

Като смушка с пети понито си, монголският господар се понесе иззад дърветата, заобиколен от всички страни от гръмовния грохот на хиляди копита.

Татарските сили внезапно се появиха от горите и до­лините зад Тунджоу. Пъстроцветно море се понесе към нашествениците. Повече от 50 000 мъже бяха поведени напред само за секунди, създавайки впечатление, че са­мата земя внезапно е оживяла в някаква смъртоносна форма. Битката за моста Осем ли беше започнала.

Колоната на лорд Елгин

1,5 км източно от Тунджоу, Китай

Никой не беше очаквал изригването на хора и коне, което внезапно заля всичко наоколо, набра сили и се по­несе с главоломна скорост към съюзническите редици. Земята преливаше от цветовете на войниците Тигри, татарската кавалерия и хиляди хоркини. Кавалерийски знамена с всички възможни цветове се вееха ожесточено на вятъра и срещу посоката, в която препускаха конете.

Рандъл рязко пое дъх и погледна към лорд Елгин и сър Хоуп, които за момент изглеждаха зашеметени като войниците при вида на тази смазваща реакция.

-      Трябва да разгърнем строя! - изрева Рандъл.

Сър Хоуп бързо дойде на себе си.

-      Разгърни строя! - изкрещя той. - Изкарайте ба­тареи по фланговете! Искам четири оръдия във всеки ъгъл! Разгърни се! Разгърни се!

Рев на сигнални тръби и писък на гайди разсече въздуха.