Poslednata imperatrica

-      Не ми пука за нищо освен за освобождаването на хората ми! - изрева лорд Елгин. - Ринчен взе в плен представителя на кралица Виктория Хари Паркс и почетната му стража! При това с бяло знаме, за бога! Шпионите твърдят, че хората ми се намират в Тунджоу. Затова ще атакуваме там. - Той посочи града. - Ще пре­вземем Тунджоу, както направихме с крепостите Дагу. Ще ударим и ще победим!

Мислите на Рандъл препускаха. Нямаше как да знае какво предстои да се случи. Бъдещето, което лежеше пред него, бе извращение на историята, която бе изуча­вал. Тази битка изобщо не трябваше да се състои. Сенге Ринчен трябваше да е мъртъв и съюзниците трябваше да подминат Тунджоу. Сега Рандъл можеше да разчита единствено на военните стратегии, които бе изучавал, и на онова, което знаеше за монголския генерал. Не тряб­ваше да загърбва и инстинкта си, който му казваше, че не бива да се доверява на очите си. Ако нещата се разви­ваха по начина, по който искаше Ринчен, зрялата ябълка щеше да се окаже гнила.

А Тунджоу определено приличаше на зряла ябълка.

-      Ако татарите наистина искаха да защитят града - каза Рандъл, - щяха да организират диверсии като ка­валерийски нападения в равнините, за да ни отвлекат вниманието. Не виждам никакви други войници освен онези на стените. Това е напълно лишено от логика.

На високите стени на Тунджоу изведоха двама души. Настъпилата суматоха накара Елгин, сър Хоуп и Рандъл да вдигнат далекогледите си. В същото време високите шест метра градски порти се отвориха и самотен ездач с бял флаг препусна през полето направо към съюзниците.

-      Виждате ли? - уверено каза Елгин. - Искат да пре­говарят за условията на капитулацията си.

Рандъл и сър Хоуп продължиха да следят случващо­то се на стените на укреплението. Френският свещеник отец Дюлюк и капитан Брабазон от артилерията, с вър­зани на гърба ръце, бяха извлечени за косите по стената до една оръдейна платформа. После ги сритаха безцере- монно и ги принудиха да паднат на колене.

Елгин продължаваше да наблюдава бързо приближа­ващия ездач.

-      В крайна сметка китайците са страхливци - увере­но заяви той.

-      Погледнете към стените на Тунджоу - отвърна Ран­дъл. - Боя се, че ще ни бъде даден ултиматум.

Елгин вдигна далекогледа към дясното си око точно навреме, за да види как главата на отец Дюлюк се тър­кулва и обезглавеното тяло в черно расо полита от десетметровите стени. После татарският палач се обърна към капитан Брабазон и отсече главата му, след което бутна и неговото облечено в униформа тяло в пропастта.

-      Проклети копелета - прошепна лорд Елгин.

Дори след ужасите, които вече бе видял, на Рандъл му призля от това дръзко убийство. Установи, че поема дъл­боко дъх, за да се овладее. Никога нямаше да забрави изра­жението на капитан Брабазон, който гледаше безпомощно към съюзниците в далечината и знаеше, че смъртта ще го застигне много преди армията да успее да го освободи.

Редиците се разделиха, когато ездачът се понесе към позицията на лорд Елгин в сърцето на армията. Конни­кът спря запъхтяното си пони пред главнокомандващия. Приличаше на монголски лейтенант - на гърдите си но­сеше символа на Черния флаг на хоркините. Със сурово лице ездачът бръкна в пазвата си, извади сгъната дебела оризова хартия и я подаде.

Лорд Елгин направи всичко по силите си да скрие яростта си и нареди на един ефрейтор драгун да се спеши и да вземе писмото от монголския пратеник.

Когато пусна писмото, монголът посочи към Рандъл Чен.

-      За теб е - каза той на безупречен мандарински.

-      Какво каза той? - кипна лорд Елгин.

-      Каза, че трябва да ви преведа написаното - отвър­на Рандъл. Въпреки това ефрейторът връчи писмото на лорд Елгин, който го предаде на Рандъл.

Монголският лейтенант кимна, без да откъсва поглед от синеокия китаец.

-      Трябва да убедиш червените дяволи да се оттеглят. - С тези прости думи той дръпна поводите на понито, обърна коня и препусна в галоп обратно към Тунджоу.

-      Какво се казва в писмото? - нетърпеливо попита лорд Елгин.

Рандъл разгъна документа. Почеркът беше несъмне­но на добре образован човек. Китайските символи бяха съвършени.

-      Пише, че ако атакуваме, на всеки пет минути ще убиват по един пленник.

Докато монголският ездач се отдалечаваше по раз­чистените ниви към града, войниците възстановиха от­ново стегнатия строй.

-      Нищо няма да ме спре да освободя Хари и хората му - решително заяви Елгин.

-      Ако искаме да ги спасим, трябва да действаме бър­зо - каза сър Хоуп. Сцената на обезглавяването на отец Дюлюк и капитан Брабазон все още бе прясна в съзна­нието му. - Предлагам фронтална атака срещу главния вход. Ще трябва да приближим оръдията, за да бъдат по-ефективни. Ако успеем да ги доближим на двеста стъпки, ще се справим с портите за двайсетина минути.

-      Трябва да подминем Тунджоу - каза Рандъл.

-      Да не сте полудял? - изрева лорд Елгин. - Държат хората ми затворени зад онези стени! Ще ги освободя, ще заловя виновниците и ще ги изгоря на клада пред очите на всички!