Poslednata imperatrica

-      Най-великата колониална победа на всички време­на! - възкликна сър Хоуп. В стелещата се над бойното поле тишина той се обърна към Рандъл. - Днес направи­хме страхотен дует, господин Чен.

-      Честта е изцяло ваша - отвърна Рандъл. - Моля ви само за едно. - Той погледна лорд Елгин в очите. - В никакъв случай не влизайте в Забранения град. Зная, че имате силата да завладеете Пекин, ако го пожелаете. Но ние имаме уговорка и аз очаквам да я почетете.

Лорд Елгин се усмихна криво.

-      Император Фен ще се поклони пред мен. И ако по­желая, Китай ще стане колония на Обединеното крал­ство. Времето ще покаже.

-      Уговорката ни не беше такава - каза Рандъл, като се опитваше да овладее яростта си. - Градът трябва да остане под китайско попечителство.

Елгин присви очи.

- Докато Хари Паркс не ми бъде върнат, не изключ­вам нищо. Намерете го и тогава ще обсъдим условията.

Тактиката на Рандъл беше осигурила решителна победа, но с това бе създала и чудовище, което имаше потенциала да унищожи всичко, което беше дошъл да защитава.

-      Ще изпълните исканията ми - решително заяви той. - Защото както ви помогнах, така може да се случи и точно обратното.

Потресените физиономии на лорд Елгин и сър Хоуп бяха свидетелство за изненадата им от заплахата на Рандъл.

-      Как смеете! - възмути се Елгин.

-      Вие как смеете! - отвърна му Рандъл. - Виждате ли труповете, осеяли тази касапница? Това бяха горди мъже, вдигнали се да защитят страната си. Бащи, братя, синове и съпрузи. А сега са мъртви. Никога няма да се върнат при семействата си. За тях няма отмяна на при­съдата и втора възможност. Вижте какво завладяхте... петнайсет километра пропита с кръв земя. Не забравяй­те това - утре, ако прекалите, на тяхно място можете да сте вие и вашата армия. Нуждаете се от съюзници, лорд Елгин. И аз съм един от тях.

Последва мълчание. Лорд Елгин се взираше, изгубил ума и дума, в необичайно сините очи на Рандъл.

-      Умолявам ви да си тръгнете - каза Рандъл и се качи на арабския си кон. - Като ваш най-добър преводач ще открия Хари Паркс и хората му. И ако е рекъл Господ, ще ги върна при вас.

Рандъл дръпна поводите и насочи коня през бойното поле към защитните стени на Тунджоу.

22.

Пекин, Китай

Забраненият грал

Дворецът на върховната хармония

20 септември 1860 г.

17:38 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 201

Десетметровите външни стени на Забранения град са с цвят вермилион - естествено срещащ се пурпурно-червен пигмент, приготвян от цинобър. Твърдеше се, че покриването на стените с „царския цвят“ е излязло по-скъпо, отколкото ако бяха използвали листа от чисто зла­то. На всеки ъгъл на огромния комплекс се извисяваха могъщи и изумително красиви стражеви кули, всяка от които се различаваше от другите. Около външните сте­ни минаваше широк петдесет метра защитен ров, който можеше да се пресече единствено по четирите силно ох­ранявани моста, водещи към комплекса - през Портата на духовната доблест на север, през прочутата Порта на меридиана на юг и през Цветните порти на изток и запад. В тези четири точки защитните стени се издигаха на ви­сочина почти двайсет метра и бяха също толкова дебели.

Забраненият град беше известен като Вътрешен град. защото се намираше в рамките на укрепения Имперски град, който пък беше в Татарския град, намиращ се зад могъщите стени на Пекин. Всички бяха единодушни, че Забраненият град е най-святото място на света - домът на Сина на небето, град на стени зад стени. Според думите на Конфуций „няма земя, която да не принадлежи на Небесния принц, нито народ, който да не му е поданик. И Забраненият град е центърът на вселената. Дворец с не­сравнима прелест; свят, създаден от най-великите майсто­ри и мислители с цялата съчетана мъдрост на вселената”.

Петте основни цвята в китайската философия опре­делят дизайна на Великото вътре. Мраморните тераси са бели, настилката на дворовете е черна, колоните и вратите са яркочервени, керемидите са жълти, а стените са във вермилион, цвета на Небесния принц. Разполо­жението на правоъгълната крепост отразява човешкото тяло - на север е главата, на юг са краката, на изток и за­пад са ръцете. А по централната ос се намират гърдите, представени от шестте велики церемониални дворци и дворове, най-важният от които е на мястото на сърцето - Дворецът на върховната хармония.

Повече от един милион работници и сто хиляди за­наятчии са се трудили в продължение на четиринайсет години, за да създадат място, нямащо равно на себе си. Забраненият град представлява свят на церемонии, кон­трол, хармония и сила. Изграден от камък, дърво, скъ­поценни метали и хоросан, той е живо олицетворение на всичко велико и могъщо.