Poslednata imperatrica

Сиен Фън вдигна немощна ръка във въздуха.

-      Взех решение - едва чуто рече той. Жълтеникавата му кожа лъщеше от пот. - Ще посетя земите на предци­те си, за да се излекувам. Синът на небето каза.

Су Шун се поклони.

-      Трябва да заминем за манджурския дворец в Дзъхол незабавно. Бързането е най-големият ни съюзник, ако искаме да оздравеете, Небесни принце.

-      И какво ще кажем на мъжете и жените на Пекин? - мрачно попита Цъ Си. - Че ги изоставяме точно тогава, когато сме им нужни ли? Че Великото вътре вече не е в безопасност? Червените дяволи ще оглозгат Пекин, ако повярват, че сте избягали от страх. Ще обезчестят тази земя и хората ѝ без вашата защита, Сине на небето.

Състраданието към народа беше най-убедителният аргумент, който можеше да извади Цъ Си. Но съдейки по изражението на Небесния принц, той изобщо не се трогна от думите ѝ. Беше по-загрижен да бърше избила­та на челото си пот.

-      Ако оставим Великото вътре без охрана - официално рече принц Кун, - червените дяволи ще ограбят гра­да също толкова сигурно, колкото ястреб улавя зайче. Трябва да останем, Сине на небето. Трябва да останем и да браним народа си.

Принц Кун стрелна с поглед Цъ Си, сякаш търсеше одобрението ѝ - току-що бе казал точно думите, които тя му беше заръчала.

Су Шун не закъсня с отговора си.

-      Онзи, който остане да преговаря с червените дя­воли, трябва да е с императорска кръв. Трябва да съз­даде впечатление, че има пълномощието да преговаря от името на Сина на небето. Така ще защитим града и населението на Пекин и в същото време ще дадем въз­можност на императора да се възстанови в укрепения дворец на Дзъхол. Предлагам вие да останете и да пре­говаряте с варварите, принц Кун. Вие сте брат на Сина на небето. Неговата кръв тече и във вашите вени.

На младото лице на принц Кун се изписа онзи ужас, който изпълваше всеки член на съвета.

-      Нямам мъдростта да застана на ваше място, Небес­ни принце. Аз съм ваш брат, но единствено вие сте Си­нът на небето.

-      Ще ви е нужен добър съветник - добави Су Шун. - Предлагам императрица Цъ Си да остане тук и да ви напътства. Чувал съм да се говори за нея, че е най-го­лемият храбрец в цял Китай. - Думите му прозвучаха жлъчно в ушите на всеки от присъстващите мъже. - С нейната огромна сила тя може да ви съветва как най-до­бре да победите червените дяволи на преговорите. Как­то казахте преди, императрице, с вашата помощ те няма да имат шанс срещу нас.

Цъ Си погледна към Сиен Фън за някакъв знак, че той не желае да се разделя с нея, но видя единствено уплашения поглед на смъртно болен млад мъж. Явно Су Шун най-сетне бе успял да отреже контрола ѝ върху Сина на небето и да намести себе си на нейно място.

Решението беше трудно, но Цъ Си осъзна, че ако ос­тави принц Кун да преговаря без нея, той наистина ще се огъне под натиска на червените дяволи. Това означа­ваше край на Средното царство и всичко, за което се бе борила, щеше да бъде изгубено.

-      Поставихте задача, достойна за кръвта на принц Кун - каза Цъ Си. - И достойна за императрицата на За­падния дворец. Докато вие помагате на Сина на небето да оздравее, ние ще надхитрим червените дяволи и ще си върнем земите на Средното царство. Вие ще осигуря­вате грижи, а ние водачество и коварство на фронтовата линия. Решението ви е подобаващо за човек с вашите умения. - Цъ Си се поклони пред Сина на небето. - Не­бесни принце... доверието, което показвате към принц Кун и към мен, ще ни дава сила.

За първи път Сиен Фън ѝ се усмихна.

-      И двамата ще ми служите добре - немощно рече той. - Когато успеете с освобождаването на тези земи от варварите, благодарността ми ще бъде безгранична.

Су Шун се усмихна мрачно. Нямаше как да знае дали плановете на Цъ Си не са били точно такива от самото на­чало, но въпреки това имаше чувството, че е постигнал го­ляма победа. Цъ Си и принц Кун щяха да останат в Пекин и Синът на небето щеше да се окаже изцяло под негов кон­трол. След време, когато Сиен Фън най-сетне приключи земния си път, титлата регент щеше да бъде негова.

-      Като член на съвета - каза Цъ Си, - настоявам пъ­туването ви до Дзъхол да премине в безупречен ред и спокойствие.

-      Целият двор ще замине, императрице - каза Су Шун. - Небесният принц ще се ползва с грижите на всички наложници, принцове, министри и велможи.

-      Не бива да създавате паника - повтори Цъ Си. - Съвет­вам антуражьт ви да бъде по-малък, а не целият двор. Съвет­вам да представите пътуването до Дзъхол като ловен излет.

-      Отлично предложение - обяви Су Шун с малко по-ви­сок глас от необходимото. - Ще бъде ловен поход, но въ­преки това целият двор ще съпроводи Сина на небето. Той знае, че трябва да се ползва с всички удоволствия и напът­ствия на Средното царство, ако иска да се възстанови бързо.

Цъ Си беше изпълнена със срам и лоши предчувст­вия относно решението на императора да избяга с целия си двор. Гневът пламна в нея, когато си представи как този зъл гарван Су Шун кълве костите ѝ, докато тя не е до императора.