Poslednata imperatrica

-      Ще задържа сина си със себе си - обяви Цъ Си. - Наследникът на Средното царство ще остане с майка си през тези отчаяни времена. - Макар да не изпитваше истинска майчинска привързаност към Тун Чъ, Цъ Си знаеше, че задължително трябва да го задържи при себе си - ако с невръстния принц се случеше нещо, цялата ѝ останала власт в двора щеше да се изпари.

-      Така ще бъде - тихо рече Сиен Фън.

-      И ще ми предадете червения дявол Хари Паркс и хората му - каза Цъ Си. - Те ще бъдат разменна монета за Цин, преди още да сме седнали на масата за преговори.

-      Много от тях са мъртви - студено отвърна Су Шун.

-      Тъжна загуба, която нямаше как да се избегне. Черве­ните дяволи са физически слаби. Но Хари Паркс е все още жив, доколкото ми е известно. Ще наредя да ви го доведат незабавно.

Цъ Си искаше Хари Паркс поради една-единствена причина. За нея той беше начин да привлече вниманието на Рандъл Чен. Инстинктът ѝ казваше, че сега синеоки­ят е най-силният човек в Средното царство, по-силен дори от Сина на небето. Несъмнено той беше причи­ната имперската армия да претърпи такова поражение отново. Ако успееше да се сближи с него, слабите ѝ по­зиции можеха неочаквано да станат силни. Беше готова да използва всичките си женски номера, за да превърне бича на Средното царство в своето най-голямо преиму­щество. Успееше ли, победата щеше да бъде двойна - лорд Елгин щеше да изгуби най-великия си генерал, а Цъ Си да спечели съюзник. А ако синеокият се окажеше неподатлив, Елгин щеше да изгуби най-великия си гене­рал - защото императрицата бе твърдо решена да убие синеокия със собствените си ръце, ако е необходимо.

Цъ Си разпери ръце като за прегръдка.

-      Небесни принце, вашето здраве и съответно здра­вето на държавата са най-важни. Като дар ви предлагам своя собствен евнух Ли Лиен, майстор на акупунктурата и целебния масаж. - Цъ Си направи знак към безупреч­ния си слуга. - Неговите лечителски умения са прочути в цялото Средно царство. И сега ги предоставям на вас.

Императорът кимна с благодарност.

-      Наистина си много щедра, императрице моя. Ли Лиен ще ми служи добре.

Цъ Си се поклони.

-      Това е най-малкото, което мога да сторя, съпруже. Тук съм, за да ти служа, както винаги съм го правила.

23.

Тунджоу

19 км източно от Пекин, Китай

24 септември 1860 г.

07:05 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 205

Както се бяха разбрали, Рандъл Чен се върна в укре­пения Тунджоу да се срещне с градския управник гу­бернатор Ю. Губернаторът беше присъствал на срещата между Хари Паркс и императорските пълномощници Му Ин и принц И, преди Хари и хората му да бъдат за­ловени край Чан Чия-ван. Междувременно Рандъл беше научил, че в Тунджоу са били оставени единствено отец Дюлюк и капитан Брабазон, преди да срещнат ужасния си край. Оказа се, че останалите от групата на Хари са били пратени в Пекин. Рандъл се споразумя Тунджоу да бъде пощаден от атака и разграбване, ако губернаторът помогне за връщането на останалите емисари.

След като се съгласи с неохота да закриля Тунджоу, лорд Елгин се установи на лагер до Чан Чиа-уан и на всеки час изпращаше конни отряди към Пекин, за да определи силата и съпротивата на евентуално остана­лата татарска войска. През изминалия ден имаше спо­радични сблъсъци, но в по-голямата си част те бяха незначителни. Пътят към Пекин изглеждаше открит. Най-голямата грижа на лорд Елгин обаче беше спася­ването на Хари и антуража му. Той се отнасяше пред­пазливо към плановете да атакува самата столица от страх, че всяко необмислено действие от негова стра­на може да накара похитителите на Хари да извършат нещо драстично.

Както бе направил и предишния ден, Рандъл препус­на с коня си през масивните порти на Тунджоу, мина покрай британските стражи и продължи по прашната главна улица. Множеството тесни алеи и натрупаните една върху друга кирпичени къщи изглеждаха изоставе­ни. По гърба на Рандъл пробягаха тръпки, когато стигна главния кръстопът, огледа се в двете посоки и не видя жива душа. Предишния ден градът беше пълен с хора, които се мотаеха навсякъде и се занимаваха с делата си.

Облечен в черно кожено палто, той свали шала от ли­цето и ушите си, за да чува възможно най-добре. Обър­на се назад и видя четирима кралски драгуни на коне, с пушки „Енфийлд” на гръб. Намираха се на петнайсети­на метра зад него - явно лорд Елгин ги беше изпратил да го държат под око. Рандъл огледа отново опустелия град - като се изключат войниците, не се виждаха ни­какви хора. Предвид предложението му за защита на града той беше очаквал животът зад стените му да тече нормално, доколкото беше възможно в тези условия.

Рандъл смушка коня си с пети и го насочи нагоре към дома на губернатора. Застанал нащрек, той оглеждаше всеки ъгъл и странична уличка за движение, но навсякъ­де цареше пълно мъртвило. Чуваше единствено самотното чаткане на копитата и пръхтенето на коня си, чийто дъх излизаше на пара в мразовития утринен въздух.