Poslednata imperatrica

Но в този ден, докато слънцето се спускаше към за­падния хоризонт, атмосферата в този ефирен свят далеч не беше изпълнена с достойнство. Най-сетне от бойното поле бе дошла новината, че Сенге Ринчен и имперската армия са разбити при моста Осем ли. Реакцията беше пълна па­ника. Евнуси и наложници плачеха открито, повечето от малобройните воини, разположени тук, изглеждаха нерв­ни и несигурни. Носеха се слухове, че членове на импе­раторското семейство крадат всичко, до което могат да се доберат, и тайно изнасят богатствата в скривалища извън стените, в случай че нещата тръгнат към още по-лошо.

Цъ Си беше бясна от откритата демонстрация на слабост. Затова бе настояла да се види със Сиен Фън в Двореца на върховната хармония, най-големия и най-великолепен от всички останали, за да обсъдят въз­можностите. Подобно на всичко свързано с Небесния принц, мястото на срещата не остана дълго в тайна и Цъ Си не се изненада, когато видя, че Су Шун и имперските министри вече са пристигнали.

Тя посочи с елегантен пръст през просторния сияещ дворец.

-      Заради вашето предателство сега сме изправени пред поражение, велики помощник-секретарю.

-      Как смеете да ми говорите по такъв начин! - избух­на той и рязко свали кадифената шапка от плешивата си глава. - Планът да се сражаваме с червените дяво­ли беше ваш, императрице! И вашият план се провали. Всички го виждат.

Цъ Си ускори крачка по черния мраморен под към групата от петима министри. Великият евнух Ли Лиен ситнеше плътно след нея и се мъчеше да не изостава от дългите ѝ грациозни крачки.

-      Нима искате да кажете, че трябваше да се преда­дем?- гневно попита Цъ Си. - В никакъв случай, вели­ки помощник-секретарю! Но въпреки това вие настой­чиво призовавахте против военния отпор срещу черве­ните дяволи!

-      Обиждате ме с подбора на думите си, императрице - отговори Су Шун.

-      Именно вашата и на хората ви опозиция допринесе за неуспеха ни. За да се спечели война, всички админи­стратори трябва да действат в пълно съгласие. Всички до един! Подобно на течаща вода, всяка капка трябва да се движи в една и съща посока, ако искаме водата да достигне целта си. А вие категорично настояхте триокото пауново перо на Сенге Ринчен да му бъде отнето. То ви беше доставено, както искахте, но на каква цена? Дребнавият ви акт на отмъщение за поражението му при крепостите Дагу определено допринесе за загуба­та на толкова много татарски воини на бойното поле при моста Осем ли. Армията ни несъмнено е изгубила самоувереност и точно вие ѝ я отнехте. Този съвет и Синът на небето трябва да ви съдят, велики помощ­ник-секретарю.

Скоростта и яростта на атаката на Цъ Си зашемети Су Шун. Той почти не знаеше накъде да погледне. Беше благодарен само, че Синът на небето все още не беше тук, за да чуе недотам уверения му отговор.

-      Подкрепях ви на всяка крачка - гневно каза Су Шун, чието старо лице бе пребледняло от шок, а не от добро актьорско майсторство. - Съветвам ви в този ужасен час да не търсим виновници сред себе си. В името на безо­пасността на Сина на небето трябва да бъдем по-единни от всеки друг път. Бяхте права, че трябваше да се опъл­чим срещу напредването на червените дяволи към Пе­кин. Цин са законните господари на вселената, с което съм напълно съгласен, и трябва да действаме като такива.

-      Не се опитвайте да се измъкнете от предателството си, Су Шун. Вие предадохте Драконовия трон с лошите си съвети и ще се погрижа да понесете отговорност за действията си.

Съдейки по израженията на министрите от военния съюз, Цъ Си беше повече от ясна. Председателят на съ­вета Му Ин нервно закърши пухкавите си ръце.

-      Трябва да намерим решение на този труден кон­фликт - с уважение рече той. - Трябва да се разберем за курса на действие и да го приложим за защитата на Драконовия трон.

В далечината зловещо задумкаха барабани. Синът на небето приближаваше. В разрез с традицията дворът не беше пълен с хиляди церемониални войници с пъстро­цветните им знамена. Срещата беше свикана само пре­ди половин час и нямаше време за събирането на зна­чителна представителна войска, тъй като мнозина бяха изпратени на моста Осем ли с императорската гвардия. На тяхно място имаше сравнително малка част от шей­сет евнуси, наредени в рехав строй в най-големия двор на Забранения град, облечени в изумрудените си бойни униформи и носещи къси мечове.

Това бе най-неофициалното събиране в Залата на вър­ховната хармония, провеждано някога. Беше свидетелство за факта, че времената наистина са страшни за Средното царство. Само на 15 километра от стените на Великото въ­тре приближаваше армия, която не можеше да бъде спряна с числено превъзходство. На лицата на всички беше из­писан страх и Цъ Си се запита какво ли ше види, когато погледне в очите Сина на небето. Предишната нощ, когато беше с него, той бе уверен в победата. Но днес булото на увереността щеше да е изчезнало и всички щяха да видят какво има зад него. Време беше Сиен Фън да се изправи и да действа като истински Син на небето.