Poslednata imperatrica

-      Така или иначе - добави Хари, - капанът ви е раз­крит. Изпратих полковник Уокър и трима от най-добри­те си конници сикхи да съобщят на лорд Елгин. - Той замълча за по-драматичен ефект. - Военната ни колона е по-близо, отколкото предполагате. Щом чуят за преда­телството ви, те ще ви нападнат независимо от прегово­рите, които така успешно проведохме с Му Ин и принц И. Ще си понесете последиците за действията си.

-      Тук не си имате работа с мандарински бюрократи, Хари Паркс. Аз съм монголски воин! Потомък на Чингис хан! Принц на моя народ! Заплахите ви не са дори прах в очите ми, колкото и да ги смятате за стрели в тялото ми. - Ринчен замълча за момент. - А сега ще ми кажете всичко за синеокия Рандъл Чен. Ще ми кажете откъде идва и какви са тайните на познанията му.

-      Не зная нищо за никакъв Рандъл Чен...

-      Лъжец! - изрева Ринчен.

С рязко движение монголът изтегли сабята си и уда­ри с мълниеносна скорост. Сребърното острие блесна във въздуха, обезглавявайки сикхския войник от дясната страна на Хари.

-      Кажете ми за синеокия! - изкрещя Ринчен.

-      Дойдохме тук с бяло знаме! - извика му вбесеният Хари.

Ринчен отново замахна, острието изсъска във възду­ха и отряза главата на кралския драгун от лявата страна на консула.

-      Кажете ми за синеокия!

Хари впери невярващ поглед в обезглавените тела до себе си.

Кръвта беше оплискала гърдите на Ринчен, правейки го да изглежда още по-заплашителен.

-      Ще ми разкажете за синеокия - каза той на разва­лен английски, - или ще ви съсека всички, един по един, докато не остане място за лъжи! - Той замахна да удари още един от антуража на Хари.

-      За бога, човече! - извика от групата Томас Боулби, кореспондентът на „Таймс“. - Кажете му каквото иска да знае. Този варварин ще ни избие, без да му мигне окото.

До този момент Хари беше толкова свикнал да из­разява вездесъщата сила и могъщество на Великобри­тания, че не беше в състояние да схване опасната си­туация, в която се бе озовал е групата си. Той бързо се окопити и заговори внимателно на превъзходен манда­рински:

-      Тук съм с изричното съгласие на имперските пъл­номощници. Дойдохме с уважение да формализираме съюз със Сина на небето. - Тонът му вече бе по-мек и поведението много по-спокойно. - Необходимо е ваше­то съдействие, монголски принце.

Ринчен подаде сабята на един от хората си да избър­ше кръвта на червените дяволи от острото като бръснач острие.

-      Така значи... сега искате да покажете уважение ли? - рече той и даде знак на двама от хората си. - Коутоу! - излая той.

Преди Хари да проумее какво става, краката му бяха подкосени и той се озова на колене, с притиснато в прахта чело.

-      Кажете ми за синеокия! - извика Ринчен. Когато не получи отговор, той каза: - Пред вас не е човек с изиска­ни маниери. Тук няма имперски пълномощници, които да ви спасят.

-      Трябва да престанете с това неуважение! - извика отец Дюлюк на добър китайски. - Този човек е предста­вител на кралица Виктория! Трябва да му бъде позволе­но да запази честта си!

Секунда по-късно отец Дюлюк също бе на земята, за­бил чело в пръстта в принудителен коутоу.

-      Няма да ви заблуждавам повече - успя да произне­се Хари. От разбития му нос течеше кръв. - Синеокият е един от нас! - Признанието не попречи на хората на Ринчен да набият главата му в пръстта. - Познавам го добре. Той е един от нас! - отчаяно каза Хари.

Накрая Ринчен махна на хората си и Хари и Дюлюк вдигнаха окървавените си и мръсни лица от влажната земя.

-      Най-сетне разбрахте, че нямате избор - грубо рече Ринчен. - Ще ми разкажете всичко за китайския преда­тел. Достатъчно е само да се запитате колко болка тряб­ва да се изтърпи, преди монголският господар да полу­чи информацията, която заслужава. - Ринчен се обърна към хората си. - Вържете им ръцете!

Монголите се заеха да вържат ръцете и глезените на всеки с мокро въже. Никой от антуража не беше и по­дозирал, че намокрянето му може да предизвика такава жестока болка. Щом изсъхне, въжето щеше да се свие и да се впие в плътта. След няколко часа ръцете и стъпа­лата им щяха да се подуят ужасно от застоялата кръв и скоро плътта щеше да започне да се умъртвява. Болката беше несравнима и в много случаи докарваше жертвата до лудост преди смъртта.

При настоятелния разпит на Ринчен и пришпорен от агонията от стегнатото въже, Хари разкри колкото сме­еше за Рандъл Чен и ролята му в британското команд­ване. В усилията си да представи лорд Елгин колкото се може по-добре в тактическо отношение той успешно пусна завеса неистини, които дори Ринчен не успя да разгадае лесно. Чест направи на Хари, че не се зае да обсъжда атаката на убийците срещу Рандъл Чен, нито невероятната му самозащита, което допринесе още по­вече за впечатлението, че говори истината.