Последният валс на Матилда

Макар и да не знаеше защо го прави, тя започна да се грижи за външността си, откакто Фин започна да идва, и се стараеше роклята й да е изгладена, а обувките лъснати. Старите ботуши, филцовата шапка и кожените панталони бяха прибрани, косата й вече не бе рошава. Казваше си, че промяната се дължи на факта, че вече е собственик на богата ферма и, като такава, не й подхожда да се облича като мъжкарана. Вътрешно обаче се питаше дали Фин не е истинската причина за тази промяна.

Той почука на вратата и тя го покани да влезе. Матилда очакваше съботните вечери с голямо нетърпение и за тази вечер беше намислила да изпробва една нова рецепта от списание, но сега вече нямаше да има време. Налагаше се да се задоволят с остатъците от вчерашното печено.

— Добър ден, Фин. Изненада ме неподготвена. Времето лети, когато рисувам.

— Щом е заради рисуването, няма проблем. Наистина си уловила духа на старата къща в тази рисунка. Не съм знаел, че имаш такъв талант.

Той се обърна към нея и се усмихна. За първи път Матилда забеляза едва доловимата промяна в него. Ризата му светеше от чистота, панталоните бяха изгладени. Беше обръснат, с чисти нокти и подстригана коса. Усилията му да укроти буйните ирландски къдрици, като ги приглади с вода, бяха похвални, но не особено успешни. Това също бе част от чара му.

Тя се изчерви и се обърна.

— Тази вечер ще трябва да се задоволим с нещо набързо приготвено. Надявам се, че не си много гладен?

— Не се притеснявай — отговори той с топлия си глас. — Дай ми една бира и аз ще обеля картофите.

Те приготвиха мълчаливо вечерята, изнесоха чиниите със студено месо, картофи и туршия на верандата и седнаха да вечерят под меката светлина на керосиновата лампа. Любовта, с която Фин описваше как е прекарал деня с неговите любими коне й действаше заразително. Той беше човек, който живееше в хармония със земята и собствената си личност. Докато слушаше плътния му, мелодичен глас, Матилда усещаше, че тези мигове са много ценни за нея. Той бе млад и красив и може би скоро щеше да срещне някое момиче, да се влюби и приятелството им щеше да мине на втори план.

Тя се отърси от тези мисли и отпи от бирата си. Навярно бе настъпил моментът да му обърне внимание, че тяхното невинно приятелство е обект на приказки и да му даде възможност да се отдръпне, преди да е станало твърде късно.

— Знаеш ли, че хората са започнали да приказват по наш адрес? — подхвърли тихо тя.

Под светлината на лампата очите му приличаха на два тъмни скъпоценни камъка. Той прокара пръсти през косата си.

— Какво точно?

— За това, че идваш тук, Фин. Не ми казвай, че не си чул?

Той се усмихна и поклати глава.

— Никога не обръщам внимание на клюките, Моли. Имам по-важни неща за вършене. — Той отпи от бирата си. — Както и да е, не им влиза в работата как ще прекарвам свободното си време.

Тя се разсмя.

— Прав си, но това не ги спира. Майките от околните ферми точат ноктите си, Фин. Май не си разбрал, че си обект на оживено обсъждане. Местните семейства започват да се изнервят, нали имат дъщери за женене.

Фин се засмя и продължи да яде.

— Остави ги, Моли. Нека да имат с какво да занимават дребнавите си умове. Овен това — добави той, като я погледна, — смятам, че съм достатъчно голям, за да избирам сам с кого да си прекарвам времето, не мислиш ли?

Матилда го погледна изпитателно. Компанията му й беше приятна, харесваше й да вечерят заедно и да слушат концертите по радиото. След всичките тези години на самота, присъствието му означаваше много за нея, но разбираше защо хората ги одумват. Тя беше доста по-възрастна от Фин. Той би трябвало да си потърси някое момиче на неговите години — момиче, за което да се ожени.

При тази мисъл апетитът й изчезна и едно мигновено, почти болезнено прозрение накара пулса й да се ускори. Колко глупаво постъпи, като го насърчаваше да идва тук! Един ден той щеше да се ожени и тогава близкото им приятелство щеше да се сведе до любезни, нищо незначещи разговори при случайните им срещи в града. Матилда осъзна в болезнен пристъп на ужас, че ревнува от бъдещата му жена и мисълта, че той ще бъде с някоя друга и ще споделя с нея вечерите си й се стори нетърпима.

Тя потъна в мълчание, забрави да яде, поразена от ужасната истина. Беше започнала да гледа на Фин като жена — жена, която беше достатъчно зряла, за да се заблуждава. Та какво би търсил такъв млад и красив мъж в една съсухрена стара мома на средна възраст?

— Моли? Лошо ли ти е?

Гласът му я накара да подскочи, въпреки че той говореше тихо. Тя погледна настрани, защото се боеше, че той ще прочете мислите й и се усмихна насила.

— Стомахът ми нещо не е наред — измънка тя. — Ще ми мине.

Фин се вгледа внимателно в нея, докато тя се суетеше с чиниите и салфетките.

— Не обръщам внимание на клюки, знаеш това, ти също не трябва да позволяваш подобни приказки да те разстройват. Ако поживееш известно време в Таси, ще престанеш да им обръщаш внимание.