Последният валс на Матилда

Разумът надделя, тя издърпа ръката си и се зае с чиниите. „Какво, за бога, правиш? — помисли си тя, ядосана на себе си. — Стегни се, жено, да не си загубила и последното си зрънце разум?“

Пусна чиниите в мивката, после включи радиото.

— Не трябва да се погребваш по този начин в Уилга, Фин — каза тя с прегракнал глас. — Можеш да излизаш, да се виждаш и с други хора и да се забавляваш.

От радиото зазвуча красив виенски валс и изпълни тишината.

— Думите ти са много мъдри за човек, който почти не излиза от Чаринга. Защо никога не ходиш на танци и забави? Как така още не си се омъжила?

— Имам много работа — кратко отвърна тя. — Освен това животът ми е пълноценен и без да съм омъжена.

Фин стана и бързо се приближи до нея. Топлите му ръце хванаха нейните и той я обърна към себе си.

— От къде толкова много гняв у теб, Моли? Кой те е наранил така жестоко, че си се отдръпнала от целия свят?

Матилда се опита да се отскубне, но той не я пусна. Тя погледна нагоре към него, главата й едва стигаше до средата на гърдите му. Никога преди не бяха заставали толкова близо един до друг и това предизвикваше странни усещания у нея.

— Не съм ядосана — каза задъхано тя. — Просто съм свикнала да живея по този начин. Ти май забравяш, Фин, че аз съм една стара жена и е твърде късно да се променям.

— Не ми отговори на въпроса, Моли — настоя тихо той и повдигна нагоре главата й, за да я накара да го погледне. — Има някаква причина, за да се криеш така от всички. Нямаш ли ми достатъчно доверие, за да я споделиш с мен?

Не можеше да му каже всичко. Не й достигаше смелост. Тя преглътна, започна несигурно, а после думите потекоха в безкраен поток, докато му разказваше част от миналото си. Сякаш някой махна от плещите й огромен товар. Тя го погледна право в очите с няма молба да я разбере и да не й задава повече въпроси.

Фин въздъхна дълбоко, прегърна я и я привлече към себе си.

— Ти си една красива жена, Моли. Смела жена. Не трябва да се затваряш тук заради онова, което ти се е случило в миналото. Всеки свестен мъж би се гордял да си негова жена.

— Глупости — каза със заекване тя срещу широките му топли гърди. Едва си поемаше дъх и близостта му караше пулса й да бие по-ускорено. Как копнееше да сложи глава на гърдите му, да вдъхне чудесната, свежа миризма на открито, да почувства равномерното биене на сърцето му.

Тя устоя на силния импулс да се отдаде на желанията си и погледна към него.

— Аз съм стара, кожата ми прилича на сушена слива, а ръцете ми са като на овчар. Косата ми има цвят на моркови и е остра като тел. Щастлива съм от сегашното си положение. Земята може и да те разочарова от време на време, но никога не те лъже.

Опита се да избяга от прегръдките му, но погледът му не се откъсваше и за миг от нея, докато я въвличаше в бавен, изкусителен валс. Беше като пеперуда, хваната в капана на блестящите му очи, и когато той се наведе и я целуна, тя потрепери. За една частичка от секундата, докато траеше тази лека целувка, почувства, че я изгаря огън. Той премина светкавично през нея, отнесе като вихрушка всичките й мисли, разби на парчета основите на самотното й съществуване и ги превърна в прах. И все пак не постъпваше правилно. Той бе прекалено млад. Тя бе твърде стара. Подобни неща не би трябвало да се случват. Тя трябваше да се откопчи от него и да сложи край на тази лудост.

Само че не можеше, защото беше парализирана. Сякаш нямаше власт над себе си. Той я водеше в този танц и тя искаше това да продължава вечно — и независимо от всичките опасения, беше безсилна да направи каквото и да било.

Те танцуваха в бавния ритъм на музиката, слели се с нейната красота, докато и последният тон не се стопи в тишината на Чаринга. Тогава Фин повдигна лицето й с двете си ръце. Беше толкова близо, че усещаше дъха му върху миглите си и виждаше виолетовите точици в сините му очи. Това не беше редно — всяка частичка от нея й го повтаряше — но въпреки това искаше той да я целуне отново. Искаше да почувства меките му устни върху своите. Искаше да усети допира, който предизвикваше у нея толкова противоречиви и приятни чувства.

Устните му се приближиха, почти я докосваха и тогава бавно, много бавно, се сляха с нейните.

Матилда беше пометена от вихъра на такова силно желание, каквото не беше изпитвала никога досега — каквото не бе подозирала, че може да съществува. Тя залитна към него, прокара пръсти през косата му и се прилепи плътно към тялото му. Потъна в сладостта на неговото докосване, докато той целуваше шията й и малката трапчинка в основата й, преди да се върне отново на устните й. Езикът му опознаваше меката кухина на устата й, като предизвикваше тръпки на невероятно удоволствие по тялото й. Тя се разтапяше в него, искаше да се слее с всяка негова частица — но дори и това не й стигаше.

— Обичам те, Моли — простена той. — Обичам те толкова много. Стани моя жена — умоляваше я той, докато оставяше огнени следи под брадичката й и по цялата й шия. — Омъжи се за мен, Матилда. Омъжи се за мен, преди да съм полудял.