Последният валс на Матилда

— Все забравям, че не си от тук — каза тя с престорено безгрижие. — Не знам защо, но имам чувството, че винаги си живял по тези места. Тук си сякаш у дома си. — Сега, след като беше наясно с чувствата си, се притесняваше и затова избягваше погледа му.

Фин дръпна стола си назад, кръстоса крака и запали пура.

— Никога не съм ти разказвал много за себе си, нали? — каза накрая. — Винаги говорим за земята, фермите, а не за причината, която ни задържа тук.

— Ти знаеш доста неща за мен — каза тихо тя, — но аз бих искала да науча нещо повече за живота ти, преди да дойдеш в Уилга.

Той издуха дима от пурата, пъхна палци в джобовете на панталона си и се загледа в ливадите.

— Родителите ми имаха малка ферма в централните части на Тасмания, наричаше се Миндър. Намира се сред една огромна, заобиколена от планини долина, и времето е ту много горещо, ту много студено. Отглеждахме коне. Не си спомням някога през живота ми да не е имало коне около мен. Затова след войната реших да приема възможността, дадена ми от държавата, и дойдох тук.

Тя го погледна изпитателно и забеляза тъга в очите му.

— А защо не се върна в Таси?

Фин се размърда на стола, извади пурата от устата си и се загледа в нея, преди да изтръска пепелта в чинийката.

— Баща ми почина няколко години преди мама и до смъртта й поддържах фермата ни. После избухна войната и скоро след това бях достатъчно голям, за да ме мобилизират. Продадох всичко и внесох парите в банката. Къщата не беше същата без мама.

Матилда въздъхна.

— Знам какво имаш предвид. Съжалявам, че проявих любопитство за неща, за които не ти се говори.

Той вдигна рамене.

— Не се тревожи, Моли. Старият си падаше малко негодник и, честно казано, когато умря, изпитах почти облекчение. Но мама… Тя беше нещо друго.

Матилда виждаше, че Фин се разкъсва от противоречиви чувства. Той почти не говореше за миналото си, но тази вечер изглежда искаше да се освободи от това, което го измъчваше и тя не желаеше да прекъсва нишката на мисълта му.

— Може би мислиш, че не е редно да говоря така за баща си, но той ме мразеше, разбираш ли? Бях единственият му син и исках да е доволен от мен, но не си спомням някога да е показал, че ме обича. Мама беше тази, която ме окуражаваше и направи от мен човек — довърши тихо той.

Двамата седяха замислени, без да говорят, и в съзнанието на Матилда изведнъж изникна образът на Марвин. Родителите са отговорни за толкова много неща — цяло чудо беше, че тя и Фин изобщо са успели да пораснат.

— След смъртта на баща ми разбрах каква е била причината за неговата студенина — продължи Фин. — Той не е бил мой баща. Малко преди да умре, мама ми каза, че съм бил осиновен. Мисля, че по някакъв начин, дълбоко в себе си, аз вече съм го знаел. Когато останахме сами с мама, това вече беше без значение. Тя беше добра майка и аз много я обичах.

— Ами истинските ти родители? Никога ли не си искал да узнаеш кои са?

— Не. Мама умря, преди да успее ми разкаже за тях и аз никога не си направих труда да ги потърся. Мама си беше мама. Единствената майка, която съм имал, и съм искал да имам. Тя беше добра жена. След смъртта й се колебаех дали да не стана свещеник. Като католичка, тя винаги бе искала и се бе надявала да се обрека на църквата, но аз премного обичам земята и конете, за да се откажа от тях. — Той се усмихна широко. — Предположих, че ще работя по-добре за Бога, като посветя живота си на конете, отколкото да се затворя сред четирите стени на църквата.

Матилда видя блясъка в очите му и си помисли, че не бе подозирала за тази страна от характера на Фин, почувства се неловко.

— Религията не е за мен — каза внимателно тя. — Твърде много неща съм преживяла, за да мога да повярвам в любовта на всемогъщия и всеопрощаващ Бог.

Фин задържа погледа си върху нея, после въздъхна.

— Разбирам те. И на мен войната ми отвори очите. Вярата ми беше подложена много пъти на изпитание. Трудно е да вярваш в Бога, когато около теб е касапница и най-добрите ти приятели умират. — Той загаси пурата си. — Въпреки всичко вярата ми е част от мен. За мен тя е нещо много лично. Нямам намерение да я разпространявам или да те убеждавам да повярваш, просто искам да изживея живота си по най-добрия начин. — Той се усмихна отново. — Не знам защо изобщо ти говоря тези неща. Сигурно ме мислиш за смахнат на тема религия или в най-добрия случай за дърдорко. Не ми обръщай внимание.

Матилда се наведе напред и хвана ръцете му.

— Благодаря ти, че ми имаш доверие и че сподели с мен как се чувстваш — каза нежно тя.

Той не отдръпна ръката си, а започна да гали пръстите й.

— С теб е толкова лесно да се говори, Моли. Не знам защо, но съм сигурен, че ще ме разбереш.

Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й. Така й се искаше да приглади назад тъмните къдрици, които закриваха челото му. Искаше й се да го привлече в прегръдките си и да го задържи там, докато сянката в очите му не изчезнеше напълно. Войната бе отговорна за много неща и тя съжаляваше, че няма неговата вяра.