Последният валс на Матилда

— Искам Финбар Макколи от фермата Уилга да наследи Чаринга — каза тя накрая — и фермата да бъде оставена под попечителство за неговите наследници.

Джефри прие решението й, без да задава въпроси и скоро след това те си стиснаха ръцете.

— Документите ще бъдат напечатани и готови за подпис след няколко часа, г-це Томас. За мен беше удоволствие да се запозная с вас.

Матилда му се усмихна и напусна кантората. Беше доволна от развитието на нещата и реши да използва двата свободни часа, за да разгледа Броукън Хил.

Тя се разходи край редицата от магазини и разгледа със страхопочитание витрините им. Всичко й се струваше изискано в сравнение с обикновените боклуци в магазините на Уолаби Флатс. Нейната памучна рокля изглеждаше безцветна и развлечена до елегантните рокли, облечени на пластмасовите манекени и въпреки че сигурно щеше да съжалява, тя не можа да устои на изкушението и си купи три нови рокли, един панталон, яке и пердета за спалнята.

Ако имаше нещо, което я порази най-силно, това беше бельото. Никога не си бе представяла, че жените могат да носят толкова фини неща в непосредствена близост до кожата си. Материята беше мека и хлъзгава и се разтапяше между пръстите й като масло. А цветовете… Такъв голям избор след семплото памучно бельо, което беше свикнала да си поръчва по каталог.

Настроението й се покачи и за пръв път от години насам Матилда започна да се забавлява.

Накрая, натоварена с куп пакети, тя тръгна обратно към камионетката. Минавайки покрай голямата примамваща витрина на една художествена галерия, се поколеба, заинтригувана от ярките плакати, които информираха за изложбата вътре.

Единствените картини, които беше виждала в детството си, бяха в книгите и списанията от пътуващата библиотека. Сега й се отдаваше рядката възможност да види истински картини.

Тя плати входната такса и се потопи в цветния свят на пустошта и аборигенския фолклор. Дъхът й спря при вида на толкова много картини. Богатството от цветове и чистите линии, с които художниците представяха света, който познаваше, предизвикаха у нея тръпка на желание и копнеж и тя самата да създаде подобна красота.

Имаше време преди много години, когато наблюдаваше с часове как майка й рисува. Акварелните пейзажи на Чаринга, на птиците и животните, които я населяваха, излизаха изпод четката на Мери като по някакво чудо и Матилда ги гледаше запленена. Тя беше наследила тази дарба, но след смъртта на Мери нямаше време за детски игри и стремежът й към красотата се задоволяваше от гледката на нейните пухкави и здрави овце по пасищата.

Сега обаче, докато стоеше пред една особено хубава маслена картина, изобразяваща уединена насред пустошта ферма за добитък, тя почувства отново онзи копнеж. След войната животът й се промени. Имаше пари в банката и работници, които вършеха черната работа, и й оставаше свободно време за занимания, които бе пренебрегвала до този момент. Вълнението й нарастваше с всяка изминала минута.

На изхода имаше щанд, отрупан с объркващо изобилие от пособия за рисуване и Матилда дълго се чуди, преди да избере кутия с водни бои, няколко фини четки, моливи, хартия и един статив. Плати покупките и докато чакаше да ги опаковат, изпита чувство на вина. Това пътуване се оказа доста скъпо и разточително.

Подписването на документите и депозирането им в сейф на банката й отне няколко минути. Когато излезе отново на улицата, почувства, че се е наситила на Броукън Хил. Хотелът беше скъп, не познаваше никого тук и Чаринга й липсваше. Тя натовари покупките на седалката до шофьора и потегли към дома.

В Чаринга Матилда се зае с нещата, които винаги бе искала да направи, но до този момент не бе имала време. Имаше толкова книги за четене, толкова неща за шиене на шевната машина, която стоеше забравена в една от бараките. Леко смазване, нови игли и тя заработи като по часовник.

После дойде радостта от рисуването. Удоволствието да усеща финия лист хартия под връхчето на четката и мекото разнасяне на боята. Всичко това я откъсваше от всекидневните проблеми и поглъщаше изцяло вниманието й.

Матилда погледна критично резултата от усилията си. Изглеждаше по-добре, отколкото бе очаквала и показваше истинската Чаринга. Кой би могъл да предположи, че тези грапави, съсипани от работа ръце, можеха да боравят с четката и цветовете и да създадат толкова изящна красота? Тя се усмихна от удоволствие, но знаеше, че не би могла дори и да си помисли да сравнява работите си с тези от галерията.

Стържещият шум на спирачки я изтръгна от унеса и стресната, Матилда, погледна към часовника. Заета с рисуване, не бе усетила как е отлетяло времето. Фин беше тук, а тя дори не бе започнала да приготвя вечерята. Тя припряно натопи четките в един буркан с вода и съблече престилката. За щастие новата й памучна рокля не беше изцапана с боя, но косата й, както винаги, стърчеше във всички посоки. Тя я прибра с няколко фиби и се огледа недоволно в парчето от огледало, закачено на стената. Приличаше на плашило — с почерняла от слънцето луничава кожа и буйна коса — годините й започваха да си проличават.