Последният валс на Матилда

Джени пое ключовете и двете с Даян тръгнаха по дългите, тихи коридори. Чуваха се само стъпките им по лъснатия дървен под. Ехото им отекваше самотно в тишината, в синхрон с празнината в сърцето й.

Когато излязоха навън на слабата дневна светлина, Джени погледна към надвисналото небе. Как би искала да върне часовника назад, към времето на блаженото невежество. За какво й бе това наследство, заченато в измама и предателство? Как щеше да продължи да живее сега, когато знаеше, че баща й се е самоубил, а майка й е умряла с разбито сърце?

Сестра Майкъл е била права за всичко. Тя беше изрод. Копеле, родено от един нечист съюз, със знака на дявола на крака й като доказателство.

Тя се качи в камионетката, без да забелязва нищо около себе си.

— Не е честно — каза със задавен глас. — Защо, Даян? Защо това е трябвало да се случи с тях — с мен?

— Не знам, мила. За първи път в живота си не знам какво да ти кажа. Съжалявам.

— Имам нужда да остана сама, Даян. Моля те, опитай се да ме разбереш.

Даян слезе от колата и тръгна към сградата, а Джени остана загледана през прозореца, но не виждаше нищо през пелената от сълзи. Джон Уейнрайт я бе излъгал — знаел е всичко за попечителския фонд, знаел е коя е тя всъщност. Просто не е имал куража да й го каже. Питър сигурно също е знаел. Ето защо Чаринга е била пазена в тайна. Ето защо тя не е могла да я наследи преди рождения си ден. Тайни и лъжи. Каква изкусна мрежа бяха изтъкали около нея.

Болката се замени от гняв, после дойде тъгата. Джени загуби представа къде се намира и колко време е минало, докато се взираше през прозореца. Тогава до нея достигнаха далечните акорди на музика, изпълнявана от оркестър и й се стори, че вижда жена в зелена рокля, която танцуваше валс с красивия си съпруг. Двамата се усмихваха, погълнати от щастието си.

Малко преди да изчезнат в безкрайните пространства на пустошта, те се обърнаха към нея и Матилда прошепна: „Това е последният ми танц, скъпа. Само за теб.“

Джени захлупи глава на кормилото и се остави на пречистващата сила на сълзите, която полека започна да лекува раните й.

Когато се насили да се върне към настоящето, тя осъзна, че имаше избор. Матилда и Фин бяха умрели с надеждата, че така ще погребат миналото и ще й дадат шанс да се върне в Чаринга и да съживи отново земята, която те бяха обичали с цялото си сърце. Тя би могла да сбъдне мечтите им или да се обърне и да избяга обратно в Сидни.

Сети се за думите на стария абориген. „Първият мъж казал на първата жена: «Сама ли пътуваш?» — първата жена отговорила: «Да». — Първият мъж я хванал за ръката: «Тогава ти ще бъдеш моя жена и ще пътуваме заедно».“

Джени остана да седи неподвижно. Накрая разбра какво трябва да бъде решението й. Тя обичаше Брет и не можеше да си представи Чаринга без него. Независимо от всичко, което се случи между тях, щеше да му разкрие чувствата си. Ако той наистина не се интересуваше от нея, известно време щеше да попътува сама. Но ако я обичаше, тогава…

— Какво има, Джен? Лицето ти придоби много странен цвят.

Гласът на Даян я върна към реалността.

— Качвай се, Ди. Отиваме си вкъщи. Връщаме се в Чаринга.

Глава 21

Брет включи радиостанцията. Нула Нула се намираше само на няколкостотин километра от Уилга.

— Тук е Чаринга. Изпращам няколко от моите хора. Ще пристигнат след около пет часа, Смоуки. Можете ли да удържите положението дотогава?

Измореният глас на Смоуки Джо Лонгхорн дойде по жицата.

— Не знам, Брет. Вече загубих половината стадо. Този пожар е много мръсен. Придвижва се по-бързо и от товарен влак. Скоро ще дойде при нас. Ако не го спра, вие сте следващите. Край.

Брет тресна слушалката и изтича навън. Рипър, със свити уши и ококорени очи, не се отделяше от краката му. Жегата ставаше все по-непоносима, а в най-южната част на Чаринга започна да святка. Над главите им оглушително избоботи гръм, притъмняването на небето предвещаваше, че и други се канят да го последват. Брет натисна пожарния звънец.

От сградите наизлизаха мъже, други дойдоха от ливадите. Всички се стекоха в двора, скупчваха се на групи, изпълнени с очакване. Брет се вгледа в лицата им и видя една и съща смесица от страх и възбуда. Нищо не можеше да се сравни с борбата с природните сили. Нищо друго не можеше да изпита силите на мъжете така, както един пожар в тези полупустинни области, покрити с ниски храсти и сухи дървета.

— В Нула Нула има пожар. Трябват ми доброволци.

Много ръце се вдигнаха нагоре, Брет избра най-младите и най-силните да тръгнат с него, после организира другите да копаят широк ров край южните ливади. Трябваше да се отсекат дърветата и земята да се очисти от храсти. Животните бяха преместени в най-северния край на фермата. Чаринга трябваше на всяка цена да бъде спасена.