Последният жив

Явно го чуваха. Разбира се, освен това го и виждаха. Той вдигна очи към огледалото за обратно виждане, но зад него имаше само стена от фарове. А ако Уеб искрено ненавиждаше нещо на този свят, това беше престъпник без чувство за хумор. Зарече се все някога да си го върне на тоя тип. Засега се задоволи да изпълни указанията му и скоро се озова точно по средата между двата най-смъртоносни района на Вашингтон — североизточния и югоизточния. В този участък от няколко преки покрай брега на река Анакостия само за последните седем години бяха извършени над хиляда убийства, докато за същото време от другата страна на реката, в заможния Северозападен район — една напълно различна вселена — не повече от двайсетина дути бяха станали жертва на насилствена смърт. В името на някаква перверзна справедливост обаче Северозападният квартал беше арена на несравнимо повече кражби, нападения и обири по домовете, отколкото районът отсам реката. И в това нямаше нищо чудно — при бедните няма какво толкова да се краде. Улицата, по която се движеше Уеб, минаваше покрай къщата-музей на Фредрик Дъглас; той си помисли, че този достоен предшественик на Мартин Лутър Кинг сигурно ще се обърне в гроба, ако види как се е променил родният му квартал след смъртта му.

Междувременно Уеб получи нови указания и скоро колата се задруса по някакъв земен път, отстрани на който се издигаха две плътни стени от дървета с преплетени клони и гъсти листа. Уеб бе идвал тук и преди. Това място беше особено популярно сред онези жители на престъпните гета, които гледаха да не замърсяват родните си квартали с човешки трупове и части от тях. Навремето ОБТ бяха участвали в две операцийки по тези места. Едната бе минала като по книга, без нито един изстрел. След втората обаче бяха останали три трупа; и тримата бяха от „лошите“, които някак си отказваха да приемат мисълта за качественото превъзходство на противника и най-глупашки бяха извадили пистолетите си, вместо благоразумно да вдигнат ръце. Може би си бяха мислили, че командосите най-напред ще дадат предупредителни изстрели във въздуха. Е, те не подозираха, че в устава на ОБТ не се споменаваше нищо за предупредителни изстрели. Всеки път, когато Уеб Лондон натискаше спусъка, някой се явяваше при създателя си.

— Спри колата — каза гласът — и слез. Остави пистолета на предната седалка.

— Откъде знаеш, че нося пистолет? — попита Уеб.

— Ако не носиш, значи вместо мозък в главата си имаш лайна.

— А ако го оставя на седалката, какво имам вместо мозък?

— Ако не го оставиш на седалката, скоро и глава няма да имаш.

Уеб положи пистолета на предната седалка и бавно излезе от колата. Огледа се. Във въздуха се долавяше мирис на река и това не беше добър знак. Чу се шум от движещо се тяло, което в никакъв случай не можеше да бъде на Големия X. Беше нещо много по-малко — катерица, лисица или някой дребен гангстер, тръгнал да заработи вечерята си. В този момент единственото му желание беше Романо да лежи скрит в багажника на колата. Няма що, навреме се сетих! — каза си той.

Когато ги чу да приближават, той леко се вцепени. От сенките на дърветата изплуваха три едри мъжки фигури. И тримата бяха по-високи от Уеб, и тримата държаха в ръце доста внушителна железария, която в момента беше насочена към него. Уеб не можа да им обърне много внимание, защото погледът му беше прикован в далеч по-едрия мъж, който пристъпваше зад тях. Макар да бе очаквал да го види тази вечер, Големия X все пак представляваше страховита гледка. Този път беше облечен малко по-различно, но стилът му си беше същият, сякаш излязъл от някоя рекламна диплянка на туристическа агенция. Само дето този път ризата му не беше разкопчана. Може би някаква химическа реакция бе протекла във въздуха, но раните по тялото на Уеб, които великанът бе нанесъл при предишната им среща, запариха болезнено. До Големия X стоеше някакъв бял тип, което леко изненада Уеб, докато не разпозна самия Клайд Мейси. Наяве той още повече наподобяваше скелет, отколкото на снимката. Уеб си спомни как двамата с Бейтс се бяха чудили кой ли можеше да е агентът на Коув вътре в организацията. Мейси? Пийбълс? Мейси не приличаше на човек, способен на двойна игра, но кой би могъл да знае? Докато погледът му не се отделяше от Мейси, Уеб си каза, че с този костюм и с малката слушалка в ухото си човекът прилича повече на представител на тайните служби. Може би някога наистина бе имал желание да си пробва късмета в службите, докато в един момент си бе дал сметка, че убиването на хора повече му допада като поприще. Самият Пийбълс не се виждаше никакъв. Явно той беше от новата порода престъпници, които не обичат да си развалят маникюра с мръсна работа.