Последният жив

Били се замисли.

— Доста често.

— Какво значи доста? Веднъж в седмицата? Всеки ден?

— Не чак всеки ден, но много повече от веднъж седмично.

— Всеки път в една и съща посока или в различни?

— В различни посоки. — Били погледна угрижено Уеб. — Какво мислиш?

Уеб се усмихна, но очите му останаха сериозни.

— Мисля си, че не е лошо да се държи под око такова оживено летище.

Когато се върнаха в къщата си, Уеб разказа на Романо за разговора с Били Канфилд.

— Мислиш, че в съседната ферма става нещо ли?

— Нещо се мъти там, спор няма.

— Много интересна вечер. Между нас казано, хобито на Били Канфилд е малко зловещо, какво ще кажеш?

— Да бе, не е като да лепиш самолетчета от пластмаса. А какво ще кажеш за тоя Немо Стрейт?

— Изглежда ми свястно момче.

— Не е ли някак странно, че го канят на господарската трапеза?

— Самият Били не се е родил господар. Той сигурно се чувства по-удобно с такива като Стрейт, отколкото с разни богаташи, дето ходят на лов за лисици.

— Може би си прав. Гуен обаче нещо не го понася.

— Тя е по-изисканата от двамата. Пък и Стрейт си е доста простоват. — Романо се усмихна и добави: — Като мен. Не знаех, че е католичка.

— Има си даже малък параклис в гората, където всеки ден ходи да се моли за сина си. Същия, дето го оставих да загине.

— Не си го оставил да загине, Уеб! Ако преговарящите ви бяха допуснали да си свършите работата от самото начало, детето може би щеше да е още живо.

— Виж, Поли, по-късно тази вечер имам важна среща. Ще се оправяш без мен. А сега иди и дремни малко. Бейтс е поставил охрана отпред и отзад, така че няма да си сам.

— Среща ли? Каква среща?

— Ще ти кажа, като се върна.

— Да не би да има нещо общо с разбиването на екип „Чарли“?

— Възможно е.

— По дяволите, Уеб, искам да знам всичко.

А пък аз искам да ме прикриваш, помисли си Уеб.

— Не можеш да напускаш поста. Ще се върна до сутринта. А сега на твое място бих пообиколил наоколо. Не бих се изненадал, ако Канфилд се опита да ни пробва, да види дали може да се измъкне. Надявам се, че тая бомба достатъчно го е сплашила, но все пак не можем да рискуваме.

— Не бой се, ще бдя.

— Ако отгоре мине хеликоптерът или самолетът, запомни часа. Донесъл съм си очила за нощно виждане, можеш да ги използваш.

— От тия пущини все ме боли глава, освен това прецакват зрението.

— Да, ама ако си спомняш, такава една „пущина“ ти спаси задника в Йемен.

— Добре де. Сега лягам да дремна.

— И още нещо, Поли.

— Какво?

— Отваряй си очите на четири. Не желая да загубя още един другар.

— Ей, Уеб, ти май забрави с кого разговаряш!

— Ние двамата може да се караме понякога, но сме минали през огъня заедно. Свикнал съм с теб, тъй да се каже.

— Мама му стара, Уеб, ти си бил много грижовен!

— А пък ти си един тъпанар и фукльо, Романо, да го знаеш!

33

Когато Уеб позвъни на телефонния номер от хартийката, която Големия X му бе бутнал в ръката, отсреща му отговори мъжки глас. Нямаше как да разбере дали гласът е на Големия X, тъй като първоначалната им среща бе протекла в неравностойна размяна на мозъчни сътресения, вместо на реплики. Можеше само да се надява, че действително е попаднал на великана, защото за мъж, особено с такива размери, гласът беше твърде висок и писклив. Той си каза, че господ си бе изиграл мръсна шега с Големия X, като го бе надарил с такова гласче. Ала и най-идиотският гласец не беше в състояние да притъпи неговия ужас от повторна среща с този човешки баобаб. Ако се стигнеше до бой помежду им, Големия X нямаше да го млати с гласните си струни.

Мъжът нареди на Уеб точно в единайсет вечерта да премине с кола по моста Удроу Уилсън в северна посока. Дотогава щял да получи допълнителни указания. Сигурно по мобилния телефон, помисли си Уеб. Номерът, разбира се, не фигурираше в указателя, но явно в днешно време за престъпниците нямаше нищо свято.

Уеб запита, напълно резонно, защо изобщо му беше нужно да ходи където и да било.

— Ако искаш да разбереш какво стана с другарчетата ти, бъди където ти казвам — отвърна мъжът. — А също и ако искаш да живееш още — добави той. След което, както обикновено става в такива случаи, телефонната връзка прекъсна.

Уеб си помисли дали да не намине покрай Куонтико и да свие някое .50-калиброво оръжие и няколко хиляди патрона от склада.

Той си помисли също и да повика Бейтс за подкрепление, но после си каза, че последиците биха могли да бъдат катастрофални и за двамата. Явно Големия X не беше доживял до преклонна за своя квартал възраст, защото беше глупав или разчиташе на един гол късмет. Той сигурно беше в състояние да подуши един агент на ФБР от километър разстояние, а това със сигурност нямаше да се отрази добре на благоразположението му, нито пък на здравето на агента. От друга страна, ако този човек наистина разполагаше с информация за хората, устроили засада на екипа му, Уеб беше длъжен да се възползва.