Последният жив

Тримата сътрудници на Големия X обкръжиха Уеб, докато шефът им го наблюдаваше неподвижен. Мейси стоеше отстрани; той изглеждаше спокоен и същевременно нащрек. Явно беше, че този човек възприема работата си твърде сериозно. От това, разбира се, на Уеб не му стана много по-леко. Единият от мъжете извади от джоба на палтото си предмет, приличен на микрофон, и го прокара нагоре-надолу по тялото на Уеб, докато другият го опипа за оръжие. Не откри такова, но за всеки случай му отне мобилния телефон. В това време третият, който държеше в ръка подобен прибор — Уеб се досети, че това е електронен детектор за подслушвателни устройства и микропредаватели, — пристъпи към колата и щателно я провери. Уредът изписка само веднъж, в близост до задната седалка, но човекът не изглеждаше разтревожен от това. Той се обърна и кимна на Големия X. Уеб разбра тази безмълвна размяна на информация: просто уредът бе открил електронния предавател, който самите те бяха поставили в колата му. После тримата мъже се отдръпнаха встрани, Големия X пристъпи към колата и седна с цялата си маса върху капака. На Уеб му се стори, че ресорите на бедния мъркюри изквичаха от болка.

— Как ти е лицето?

Гласът не беше нито писклив, нито грубиянски плътен. Беше най-обикновен, средностатистически глас, спокоен и несъдържащ заплаха. Уеб си каза, че ако имаше личен брокер на борсата, гласът му би звучал по подобен начин.

— Единственото, което ме боли, е наранената гордост. Ти сигурно си Големия X.

Човекът се изсмя и рязко се плесна по коляното. Сякаш гръмотевица разцепи въздуха. На тоя тип всичко му беше голямо и силно. Останалите също се разсмяха, явно за да не дразнят шефа.

— Ами да! Аз съм Големия X, майка му стара! Това е хубаво. Не е ли хубаво, момчета?

Всички закимаха едновременно и потвърдиха, че е много хубаво. Адски хубаво даже. Само Мейси не помръдна и дори не се усмихна. Той стоеше отстрани и зяпаше вторачено Уеб, сякаш се опитваше да го убие с поглед.

— Защото, ако Големия X се беше оказал някой още по-едър от теб, едва ли щях да се радвам толкова на запознанството. — Уеб разбираше, че винаги е за предпочитане да покажеш на врага си, че не се боиш от него. Престъпниците много обичат да вдъхват страх. И нищо не ги радва така, както да режат гърлата на сковани от страх жертви.

Големия X отново се засмя. После изведнъж смехът му секна и заедно с него спряха да се смеят и останалите. И то едновременно, отбеляза си наум Уеб.

— Имам един проблем.

— Дошъл съм да ти помогна. — Уеб пристъпи едва забележимо напред. От мястото си можеше да неутрализира двама от мъжете с по един ритник. Разбира се, не и Големия X; все едно беше да рита парен валяк.

— Някой се опитва да ме изкара виновен за нещо, дето не съм го направил.

— Знаеш ли какво се случи с моя екип?

— Не ми трябва беля на главата, разбираш ли? — Великанът се изправи в цял ръст и хвърли на Уеб такъв поглед, че сърцето му спря. — Колко години ми даваш?

Уеб си каза, че е по-добре да го изчетка малко.

— Двайсет и две.

— Ха! На трийсет и две съм, приятел — извика гордо Големия X. — Трийсет и две години за един черен… — Той се обърна към Мейси: — Ей, професоре, колко прави това в бели години?

— Към сто и двайсет — отвърна авторитетно Мейси, сякаш беше поне доктор на науките по тази дисциплина.

Големия X се извърна отново към Уеб.

— Аз съм на сто и двайсет години, приятел. Истински старец в един бизнес за млади хора. Не ми трябва беля на главата. Кажи на твоите хора да ме оставят на мира, щото не съм го направил аз.

Уеб кимна.

— Тогава искам да знам кой го направи. Без това не давам никакви гаранции.

Големия X се наведе настрани, подпря се на колата и измъкна една деветмилиметрова берета със заглушител. Нещата не отиваха на добре.

— Ти си само куриер. Не струваш много. Куриерите вървят по пет за цент.

— На мен обаче ми се чува гласът. Пък и сам много съм вложил в този случай. — Като се преструваше, че премества теглото си на другия крак, Уеб незабелязано направи малка крачка напред. Сега с едно завъртане във въздуха, рязък удар с пета и с малко късмет би могъл да улучи Големия X в основата на черепа. Ако и това не го разклатеше, този човек заслужаваше да стане цар на света. — А не забравяй, че си ми длъжен, задето спасих Кевин. Малкото ти братче, нали така?

— Кевин не ми е брат.

С огромно усилие Уеб успя да потисне удивлението си.

— А, така ли?

— Кевин ми е син. — Големия X потърка с длан носа си, изкашля се и се изплю на земята. — Иначе двамата сме от една майка.

За миг Уеб се стресна и после погледна останалите. Очевидно те вече знаеха това и го приемаха за нещо нормално, поне в техните среди. И защо пък не? — помисли си той. Какво тук значи някакво си кръвосмешение, нали сме си все наши? Няма да се кръвосмешаваме с чуждите я? Бабата бе намекнала, че Кевин бил малко тъп. Нищо чудно при такова родословно дърво.

— Надявам се, че поне Кевин е добре — рече на глас Уеб.

— Момчето няма нищо общо с тая работа — заяви рязко Големия X.

И така, помисли си Уеб, все пак Кевин значи нещо за тоя тип. Това беше много ценна информация.