Последният жив

Той остави Романо във фермата и отиде с колата си до хотела. Не че очакваше на място като това да се обръща голямо внимание на влизането и излизането на гостите, но все пак реши да опита. За съжаление персоналът от предишната вечер, който би трябвало да знае дали се е прибрала, още не беше застъпил на смяна. Нито един от служителите, с които разговаря, не помнеше предишния ден да е виждал Клеър да преминава през фоайето. Колата й не беше на паркинга. Уеб отиде до дома й, видя отворен прозорец от задната страна и се вмъкна вътре. Той претърси цялата къща, но не откри нищо, което би могло да го насочи. Намери едно тефтерче с адреса и телефонния номер на дъщеря й; момичето учеше в Калифорния, така че беше изключено Клеър да е прескочила за един ден да я види. Уеб си помисли да позвъни на дъщерята, но тя можеше да изпадне в паника, ако й се обадят от ФБР, за да я питат за майка й.

Уеб отиде в сградата, където се намираше кабинетът на Клеър. О’Банън го нямаше този ден, но там беше една от колежките й. Тя не бе говорила с Клеър напоследък и нямаше представа къде може да бъде.

— Три неуспешни опита и излизаш от играта — промърмори на себе си Уеб.

Той слезе във фоайето, показа значката си на охраната и попита дали предишната вечер не се е случило нещо необичайно в сградата. При вида на значката дежурният застана мирно и после старателно запрелиства бележките на нощната смяна в книгата за дежурствата. При предишните си идвания в сградата Уеб редовно се бе записвал при дежурния, както изискваше вътрешният правилник, но за пръв път виждаше този пазач. Може би ги сменяха често.

— В книгата е записано, че в дванайсет и трийсет след полунощ доктор Клеър Даниълс е позвънила от кабинета си, за да съобщи за прекъсване на електрическия ток. Дежурният я е уведомил, че проблемът не е в електрозахранването на сградата и е предположил, че може да е изключил предпазител. Попитал я е дали има нужда от помощ. — Младият пазач прочете всичко това с глас, който сякаш чак сега мутираше. — Тя отговорила отрицателно и това било всичко. — Той вдигна поглед от книгата. — С нещо да ви помогна?

Разширените очи на младежа молеха Уеб да му възложи някоя отговорна задача. Той носеше оръжие, което се стори на Уеб доста неподходящо за неговата възраст.

— Знам, че си водите отчет за всички, които влизат и излизат от сградата. Аз току-що се записах на влизане.

— Точно така.

Уеб изчака търпеливо няколко секунди, но тоя момък бавно загряваше.

— Е, може ли да видя книгата за посетители?

Младокът за малко не падна от стола. Уеб бе забелязал още на влизане, че той оглежда внимателно лицето му, и предположи, че го е познал от репортажите по телевизията. Вероятно си мислеше, че Уеб е напълно побъркан и че той трябва да изпълнява всичките му налудничави желания, ако не иска да загине по особено жесток начин. Тъкмо сега Уеб нямаше никакъв интерес да го опровергава.

— Слушам, сър!

Пазачът измъкна книгата и Уеб плъзна поглед по страниците. Предишния ден в сградата бе имало сериозен наплив на посетители, който бе секнал изведнъж в шест часа привечер. Той погледна младежа в очите.

— А след работно време? Каква е процедурата на регистриране на посетителите?

— Всички врати се заключват автоматично в шест и се отварят само с магнитна карта. Ако някой иска да влезе в сградата след шест, трябва един от наемателите да предупреди охраната. Когато човекът пристигне, ние уведомяваме наемателя и той трябва лично да слезе, за да го поеме нататък. Може гостът сам да се обади от външен телефон, че пристига; тогава ние уведомяваме наемателя и той трябва да слезе, за да го чака. Ако наемателят не слезе или не потвърди, че очаква посетител, не го пускаме. Такъв е правилникът. В тази сграда има правителствени учреждения и така нататък. Мисля, че е нещо към Пентагона — добави той с нотка на гордост. — Сградата се охранява много стриктно.

— Сигурен съм, че е така — промърмори разсеяно Уеб, докато погледът му бягаше по страниците. — Тук има ли подземен гараж? — Той винаги бе паркирал отвън, пред входа.

— Да, сър, но само за наематели. С магнитни карти.

Уеб си каза, че трябва да провери дали волвото на Клеър е в гаража.

— Значи наемателите могат да се качват и да слизат с гаражния асансьор, без да се обаждат на охраната?

— Точно така. Само наемателите.

— А гаражът има обикновена врата с дистанционно управление?

Пазачът кимна.

— Ами ако някой се вмъкне в гаража без кола? Не може ли да се качи с асансьора без магнитна карта?

— Не и след края на работното време.

— А преди това?

— Ъъъ, би могло — каза пазачът с такъв плах гласец, сякаш последната забележка на Уеб бе зачеркнала с един замах цялата му професионална кариера.

— Ясно. Виж какво, има ли как да поговоря с колегата ти, който е бил дежурен снощи? Този, който е разговарял с Клеър?

— Томи Гейнс. Той ми е приятел, всъщност двамата постъпихме едновременно, веднага след гимназията. Той е на смяна от десет до шест. — Младокът се ухили. — Предполагам, че в момента спи като заклан.