Последният жив

Уеб отиде до таблото и видя, че е заключено. Огледа се, но жената се бе прибрала в кабинета си. Той измъкна от джоба си комплекта шперцове и след секунди таблото беше отключено. Пак се огледа. Първото, което му направи впечатление, бе, че сякаш нещо е изтръгнато от стената. Върху таблото имаше празно място, а по пода на кутията се бяха посипали парченца изолирбанд и други боклуци. Уеб нямаше как да знае дали това е станало наскоро или отдавна. Надяваше се, че не е било снощи. Той погледна настрани и опитното му око забеляза онова, което бе убягнало на Клеър: безжичния прекъсвач до пантата на вратата, който регистрираше всяко нейно отваряне и затваряне. Такива устройства, които работят на принципа на бутона, който пали и гаси лампата в домашния хладилник, Уеб бе виждал много, но никога в електрическо табло. Той отиде до входната вратата и я отвори. На нея нямаше подобен прекъсвач; в помещението изобщо нямаше охранителна система. Кой слага сигнален прекъсвач на вратата на електрическото табло, ако няма такъв на вратата на офиса си? Докато гледаше втренчено двойните крила, Уеб усети как го побиват студени тръпки. Клеър му бе казвала, че много служители на ФБР, техните съпруги и всякакви други служители на закона идват при нея за професионална консултация. Между тези стени се споделяха много лични тайни, съдържащи поверителна информация.

— По дяволите! — Уеб изтича до вратата на Клеър. Беше заключена. Той я отвори с шперца и влезе вътре. Веднага видя фенерчето на пода и тъкмо щеше да претърси бюрото й, когато погледна нагоре и забеляза пожарния детектор, който висеше на жицата си. Посегна към него, но професионалните му рефлекси се задействаха: вероятно местопрестъпление; не пипай нищо, за да не повредиш веществените доказателства. Той позвъни на Бейтс, обясни му ситуацията и ФБР незабавно обяви д-р Клеър Даниълс за общонационално издирване. След трийсет минути Бейтс беше в сградата с голям технически екип.

През следващите три часа бе извършен цялостен оглед на помещението, а всички от околните офиси бяха разпитани един по един. През цялото време Уеб седеше в чакалнята. Накрая Бейтс излезе от кабинета на Клеър. Беше бял като вар.

— Не мога да повярвам, Уеб. Наистина не мога.

— В пожарните детектори е имало подслушвателни устройства, нали?

— Плюс видеокамери. Изключително усъвършенствани. Само професионалните шпиони имат такива.

— Е, мисля, че вече знаем откъде изтича информацията.

Бейтс погледна списъка, който държеше в ръката си.

— Виж какво, ако ставаше дума за отделен случай, някой и друг агент, някоя и друга съпруга, да кажеш: голяма работа! Само че ние проверихме в централата, където всичко се води на отчет, понеже Бюрото плаща сметките. Можеш ли да си представиш, че над двеста агенти, щатни служители и техните съпруги са редовни пациенти на тази клиника? И то на всички нива на йерархията, от най-долното до върха. Плюс бог знае още колко специални агенции: Агенцията за борба с наркотиците, Службата за охраната на Конгреса, тайните служби…

— Какво да ти кажа, ние и преди не си падахме много по куку-докторите, а сега вече можеш да им кажеш да ни отпишат.

— О’Банън е проверяван за благонадеждност на най-високи нива. Бивш военен психиатър, работил е като щатен психотерапевт към Бюрото, абсолютно извън съмнение. Така поне си мислехме.

— Информацията, минавала през него, е без дъно и без край. — Уеб поклати глава. — Вземи само Деби Райнър, Енджи Романо и останалите. Вярно, забранено е агентите да говорят с жените си по служебни въпроси, но всички го правят. Хора сме все пак.

— Сега вече знам как са разбрали, че се готвите да ударите оня склад, дори кой екип откъде ще влезе. Един от хората ни да е споделил със съпругата си, после тя да го е издрънкала пред О’Банън и — хоп! — бръмбарите са го записали. — Бейтс покри лицето си с длан. — Как сега да кажа на Деби Райнър, че тя може би е спомогнала да убият мъжа й?

— Нищо не й казваш, Пърс — отсече твърдо Уеб. — Просто си мълчиш.

— Ако не й го кажа аз, тя ще научи от другаде. А представи си какви възможности за изнудване само! И откъде да знаем, че вече не се е сетил някой?

— Това си е един октопод, чиито пипала проникват навсякъде. — Уеб се огледа. — Знае ли се къде е всеки един от персонала?

— Да, с изключение на Клеър Даниълс.

— А О’Банън?

Бейтс седна.

— По всичко личи, че той е замесен. Папките от картотеката му са изчезнали. Претърсихме къщата му. И оттам всичко е изнесено. Обявен е за общонационално издирване, но ако се е измел още снощи, има голяма преднина. С частен самолет вече като нищо е напуснал страната. — Бейтс потърка главата си с длан. — Истински кошмар. Ти знаеш ли какво ще последва, когато надуши пресата? Бюрото ще стане за посмешище.

— Да, но ако спипаме онези, които стоят зад всичко това, ще си възвърнем донякъде авторитета.

— О’Банън няма да стои със скръстени ръце и да чака да го арестуваме, Уеб.

— Нямам предвид О’Банън.

— А кого тогава?