Последният жив

— Обади му се — нареди Уеб с такъв тон, че пазачът сграбчи слушалката и веднага започна да набира номера.

Томи отговори и Уеб пое слушалката. След като се представи, сънливият глас на Томи Гейнс веднага стана бодър.

— С какво мога да ви помогна?

Уеб обясни за какво става дума.

— Предполагам, че не сте забелязали Клеър Даниълс да си тръгва?

— Не. Сигурно е минала през гаража както обикновено. Една година бях само дневна смяна и я познавам. Много свястна жена беше.

— Клеър още не е умряла, синко — каза Уеб.

— Не, сър, не исках да кажа това.

— Тук пише, че е позвънила в дванайсет и трийсет след полунощ. Често ли работеше до толкова късно?

— Ами, не знам със сигурност, защото тя обикновено не минаваше през фоайето.

— Разбрах това. Исках само да знам дали друг път си я виждал да остава до толкова късно.

— Не, не съм.

— Когато позвъни, гласът й звучеше ли някак по-особено?

— Изглеждаше уплашена, но пък и на мен да ми спре токът, и аз ще се уплаша, а тя на всичко отгоре е жена, самичка и тъй нататък.

— Ясно. — Уеб познаваше жени агенти на ФБР, тайните служби и АБН, които можеха да строшат врата на младия мистър Гейнс с голи ръце, без дори да си повредят маникюра. — Тя каза ли, че е сама?

— Какво? Не, всъщност, като се замисля, не е казвала такова нещо. Но така ми се стори, защото тя се обади и тъй нататък.

— А при теб осветлението си беше наред, нали?

— Аха! А също и в отсрещните сгради, виждах ги през витрината. Затова й казах, че може да е паднал предпазител. В тая сграда всеки офис си има отделно електрическо табло. Така, ако някъде се прави ремонт и трябва да прекъснат захранването, това не се отразява на останалите. Има и централен прекъсвач за цялата сграда, но той е заключен и само главният инженер има ключ.

— Значи, ти й каза, че ще се качиш, но тя отвърна, че няма нужда, че тя сама ще си провери таблото?

— Точно така.

— И после не ти се обади повече?

— Точно така.

Уеб помисли за момент. Осветлението в кабинета на Клеър вече работеше. Но може би си струваше да провери още веднъж.

— А, хм, мистър Лондон — чу се гласът на Гейнс в слушалката, — всъщност сега се сещам, че около двайсет минути, след като Клеър ми позвъни, се случи още нещо.

Уеб стисна слушалката.

— Какво? Опитай се да ми го предадеш точно както си го спомняш, Томи.

— Ами, един от асансьорите се задвижи. След работно време това може да стане само ако някой го задейства с магнитна карта.

— Откъде тръгна асансьорът?

— От гаража. Аз бях тръгнал на обиколка и съвсем ясно видях индикатора на асансьорната клетка. Тръгна от минус 2 и се изкачи нагоре.

Другият пазач счете за нужно да се намеси.

— Може Клеър Даниълс да го е повикала, за да си ходи.

Уеб поклати глава.

— Повечето асансьори са програмирани така, че след работно време да се връщат автоматично на партера. Ако Клеър го е повикала, той е щял да тръгне от фоайето, а не от гаража.

— Ах, да, прав сте! — Хлапакът изглеждаше покрусен.

Томи Гейнс бе чул тази размяна на реплики и се намеси:

— И аз си помислих, че може да е мис Даниълс, понеже нали малко преди това ми се беше обадила, та си казах, че като й е спрял токът, може да се е уплашила и да е решила да си ходи. Но сте прав за асансьорите. Някой от минус две го е повикал преди това, а когато минавах покрай клетката, асансьорът се изкачваше нагоре, та аз реших, че може мис Даниълс да го е повикала.

Уеб запита:

— А не обърна ли внимание на кой етаж спря? Ако съм запомнил правилно, клиниката, в която работи Клеър, заема почти цял етаж.

— Не, аз просто продължих обиколката си. Не видях къде е спрял, нито пък кога се е върнал обратно. Но който и да е бил в асансьора, не е минавал през фоайето, иначе щях да го забележа. — Той добави: — Това е всичко, ужасно съжалявам.

— Напротив, Томи, много ми помогна. — Той погледна момчето зад пулта. — И ти също.

Докато се изкачваше с асансьора, Уеб не знаеше какво да мисли. Това, че някой се бе качил нагоре двайсет минути след като Клеър бе позвънила на охраната, можеше да е чисто съвпадение, просто някой наемател, дето не го свърта без работа посред нощ. Но можеше да е и нещо друго. Предвид обстоятелствата Уеб бе принуден да приеме, че е второто.

Когато стигна до кабинета на Клеър, той помоли същата жена, която го бе упътвала и преди, да му покаже електрическото табло.

— Мисля, че е ей там — каза неуверено тя.

— Благодаря.

— Нали не смятате, че нещо лошо се е случило с Клеър? — попита притеснено жената.

— Нищо й няма, сигурен съм.