Последният жив

— Това, което не ми дава мира, е следното. От нас се очаква да повярваме, че тези мухльовци, които опукахме, са били способни да подготвят картечни гнезда с дистанционно задействане, като са използвали скорострелни картечници, откраднати от армейските арсенали, при това без никой нищо да забележи. На всичко отгоре са организирали успешни покушения срещу един съдия, един прокурор и един известен адвокат, използвайки най-съвременни средства и експлозиви. И бяха на косъм да очистят Били Канфилд, както и нас двамата с теб. А сега организират безпрецедентен по размах канал за наркотици, с който да зарибят целия окръг Колумбия? И всичко това като отмъщение за нещо, станало преди толкова години? По дяволите, повечето от ония, дето ги гръмнахме, са били в прогимназията, когато Ърни и приятелчетата му нападнаха онова училище. Охраната им си играеше на видеоигри, а в целия лагер имаше само едно автоматично оръжие. Цялата тая история ми изглежда доста куха, Поли, или може би аз не схващам нещо.

— Наистина не се връзва — съгласи се Романо. — Но все пак имаме преки доказателства, Уеб, напълно достатъчни за пред съда. На кого му пука за „Свободните“? Те са пълен боклук.

— Така е. На кого му пука? „Свободните“ са лесна жертва. Някои хора си мислят, че те са помогнали на Ърнест Фрий да избяга от най-охранявания затвор в страната, а пък той изобщо не беше в лагера. Според мен тези нещастници толкова могат да измъкнат Ърни от затвора, колкото и да бомбардират Белия дом.

Романо се облещи.

— Добре де, успя да ме заинтригуваш. Ти какво мислиш?

— Питам се защо ли му трябваше на един уличен наркопласьор да ми разказва за тези тунели? Защо някакъв камион, нает на името на Сайлъс Фрий, а след това уж откраднат, се появява тъкмо на мястото, откъдето предполагаме, че са вкарани картечниците? Ти не чу, когато Бейтс ми съобщи това, защото беше излязъл от стаята. А може би Сайлъс говори истината. Може би камионът наистина е бил откраднат. Ти си прав, всичко изглежда достатъчно правдоподобно за пред съда. Само дето аз не смятам, че старият Сайлъс е чак толкова тъп, нито пък че моят добър приятел Франсис Уестбрук изхожда от чак такива благородни подбуди.

Уеб погледна през мръсния прозорец на закусвалнята; навън се зазоряваше. Дали първите слънчеви лъчи нямаше да избистрят кашата в главата му? Погледът му се върна на Романо.

— Ти смяташ ли се за роден късметлия, Поли?

— Аз ли? Аз съм роден в общински апартамент в Бруклин и имам десет братя и сестри. Ти да не смяташ, че съм отгледан от гувернантка?

— Не, нито пък аз. И все пак някой се опитва да ни внуши, че сме най-големите късметлии. Че ни е излязъл късметът да разкрием престъплението на века. И ние се вързахме. Някой искаше да очистим „Свободните“ вместо него и ние го направихме.

46

Когато се върнаха във фермата, Уеб се обади на мобилния телефон на Клеър, но никой не отговори. Той позвъни на служебния й номер; и там я нямаше. После я потърси в хотела, където беше отседнала, но отново без успех. Затвори телефона. Това никак не му харесваше. Замисли се дали да не отиде до хотела. Можеше пък Клеър просто да е в банята. Накрая реши да изчака и да опита по-късно.

След това двамата с Романо направиха нещо, което не можеха повече да отлагат — легнаха и поспаха няколко часа. После отидоха до голямата къща и смениха дежурната охрана. Гуен ги посрещна на входната врата; лицето й беше пребледняло.

— Видях новините по телевизията — каза тя.

Тримата влязоха вътре и седнаха в една стая встрани от главния коридор.

— Къде е Били? — попита Уеб.

— Горе. Лежи. От години не беше гледал тази касета. Дори не знаех, че още я пазим. — Уеб забеляза, че лицето й е мокро от сълзи.

— Аз съм виновен, Гуен. Не знам какво ми стана, за да си позволя да я пусна във вашия дом.

— Няма значение, Уеб, все някога щеше да се случи.

— Можем ли с нещо да помогнем?

— Достатъчно ни помагате.

И тримата се извърнаха и погледнаха към вратата; на прага стоеше Били. Беше бос, с изтъркани джинси и извадена отгоре риза; косата му беше разчорлена, изглеждаше ужасно. Той запали цигара и пристъпи към тях, като подложи отдолу шепата си, за да не падне пепел на пода. Този път Гуен изобщо не направи опит да го смъмри, задето пуши.

Били седна срещу двамата мъже и през дима от цигарата впери в тях пронизващ поглед. От него лъхаше на алкохол; Уеб беше сигурен, че и Гуен го е усетила. Тя стана и се опита да се премести при него, но той я отпрати с махване на ръка.

— Гледах новините по телевизията — обясни Били.

— Гуен ми каза — отвърна Уеб.

Били присви очи, сякаш от петдесетте сантиметра, които ги деляха, не можеше да види Уеб на фокус.

— Всичките ли ги утрепахте?

— Не всичките. Но повечето. — Уеб не отделяше поглед от него. Чудеше се дали Били ще почерпи за смъртта на „Свободните“, или ще ги изхвърли от къщата си, задето не са ги избили до крак.

— Е, как беше?

— Били! — извика Гуен. — Нямаш право да им задаваш такива въпроси. Става дума за убити хора.