Последният жив

Тя реши незабавно да се свърже с Уеб, за да му обясни до какъв извод бе стигнала, както и да го помоли за съдействие, но не можеше да стори това оттук, с всичките подслушвателни устройства в сградата.

Още известно време Клеър продължи да прелиства материалите от досието. Отношенията между лекар и пациент бяха разкрити в цялата си жестокост на последната страница, където О’Банън си бе отбелязал, че без съмнение Уеб ще постъпи точно така, както му е наредено. С характерния си кодиран език той всъщност бе написал, че двамата с Уеб вече са изградили помежду си прекрасни взаимоотношения на пълно взаимно доверие. О’Банън бе добавил многозначително, че един психиатър (тук той предвидливо се бе въздържал да спомене себе си) би могъл да се впише в съзнанието на Уеб като някаква бащинска фигура в живота му, призвана да го защити. И че ако Уеб откаже да изпълни указанията на психиатъра, вторият му баща ще се върне, за да го убие; на практика самият живот на пациента трябваше да изглежда зависим от точното изпълнение на дадените инструкции. О’Банън бе стигнал до заключението, че Уеб Лондон е извънредно податлив на постхипнотична сугестия, с което представляваше риск от гледна точка на сигурността. Клеър, която вече познаваше достатъчно отблизо Уеб, прекрасно разбра за какво става дума: със своята психологическа нагласа Уеб просто не беше в състояние да не изпълни дадената заповед. Но тя знаеше и друго: че от един момент нататък той се бе съвзел от внушението, бе се хвърлил напред в двора и се бе изправил сам срещу картечниците въпреки силните вътрешни гласове, които се опитваха да го спрат. И тъкмо в това се заключаваше най-забележителното му постижение през онази нощ.

Клеър трябваше да признае, че О’Банън бе водил бележките си много умело и бе положил всички усилия да прикрие следите си — още една причина тя да бъде извънредно предпазлива. Колегата й бе предвидил всички усложнения и опасности освен една: възможността Уеб да се прехвърли при нея и тя по свой път да узнае за него онова, което О’Банън вече бе научил. Не бе предвидил и още нещо — откриването на подслушвателните устройства, а също и на оригиналното досие. Нищо чудно, че О’Банън толкова много бе настоявал Уеб да остане негов пациент.

Време беше Клеър да се свърже с онези, които знаеха как да се справят със ситуацията. Тук решително не беше в свои води.

Тя се извърна и тръгна към кабинета си; искаше да си вземе нещата и да си ходи. Тогава видя мъжа, който стоеше и я гледаше. И докато тя държеше в ръка отвертка, в неговата имаше пистолет.

При това Ед О’Банън нямаше вид, че ще се поколебае да го използва.

45

След като се върна в Куонтико, Уеб прибра нещата си и се яви на доклад заедно с останалите членове на екипа. Никой не беше в състояние да обясни какво точно се бе случило. Уеб смяташе, че е напълно възможно първоначалните изстрели да са дошли и отвън. Ако наистина беше така, куршумите от тях бяха още някъде в стаята, макар стените да бяха надупчени до такава степен, че щеше да се наложи всеки отделен куршум да се сортира по вида на оръжието. Снайперистите също бяха разпитани, но отделно и Уеб нямаше как да знае какво точно бяха чули или видели. Ако изстрелите бяха дошли отвън, те с положителност бяха забелязали нещо; в края на краищата бяха обградили целия район. Доколкото му беше известно, нито един от „Свободните“ не бе успял да напусне сградата. Във всеки случай, ако изстрелите бяха произведени от разстояние, стрелецът явно се бе крил наоколо още преди ОБТ да заеме позиция. А това можеше да означава само едно: поредно изтичане на информация за предстоящата акция на отряда. Не можеше да се каже, че положението е особено радостно.

От Вашингтон бяха изпратили хора да огледат с лупа целия комплекс в търсене на следи, които да докажат връзката на „Свободните“ с покушението срещу „Чарли“. Уеб се надяваше да открият достатъчно, за да обяснят целия случай, макар да се съмняваше, че това ще стане. Какво обяснение можеше да има за омразата в душите на тези хора — мъже, деца и старци?

Изкъпани и преоблечени, Уеб и Романо крачеха по коридора към изхода на административната сграда; готвеха се да си тръгват, когато Бейтс се появи пред тях и им направи знак с ръка да го последват в един празен кабинет.

— Струва ми се, че нося лош късмет, Пърс — опита се да се пошегува Уеб. В същото време си мислеше дали най-после не бе дошъл часът на уволнението му.

Романо извиси глас:

— Нищо подобно. Лош късмет щеше да бъде, ако бяхме загубили някой от нашите. Не се чувствам виновен пред никого, задето съм останал невредим. То това е като при летенето със самолет, приятел. Всяко кацане е добро кацане.

— Затваряйте си устата — каза Бейтс и те незабавно го послушаха. — Сега вече пресата ще ни разкъса, но ние и този път ще го понесем. Не мога да понеса обаче, когато двама от моите хора непрестанно нарушават заповедите ми.

— Не достигаха хора, Пърс! — каза Уеб. — Освен това не мога да повярвам, че не ми каза нищо. Аз ти обърнах внимание за оная камера.