Последният жив

Бейтс навря лицето си на милиметри от неговото и кресна:

— Не ти казах, Уеб, защото се боях, че ще се случи тъкмо това, което се случи.

Уеб дори не мигна.

— И да ме нямаше мен там, резултатът щеше да бъде същият. Когато стрелят по теб, отвръщаш на огъня. Не можех да оставя другарите си да загинат. Ако щеш, изхвърли ме от Бюрото, но да знаеш, че повторят ли се нещата, бих постъпил по същия начин.

Двамата мъже се гледаха в упор, докато чертите им започнаха да се успокояват. После Бейтс се отпусна на един стол и поклати глава.

— Майната му — каза той. — По-лошо от това не може да стане, тъй че какво ми пука!

— Ако толкова се боеше, че може да се случи нещо подобно, защо не изпрати други вместо нас? — попита Уеб.

— Не зависеше от мен. Заповедта дойде отгоре.

— Колко по-нагоре?

— Това не ви засяга.

— Щом аз ще опирам пешкира, засяга ме, и още как!

Бейтс упорито поклати глава.

— Ако изстрелите са дошли отвън, то някой е знаел за акцията — отбеляза Романо.

— Гениално, Романо! Напомни ми да те предложа за повишение — сопна се Бейтс.

— Информация може да изтече отвсякъде — заключи мъдро Уеб. — От горе на долу или от долу на горе, нали, Пърс?

— Млъквай, Уеб!

— Имаш ли нещо да ни казваш изобщо?

— Всъщност тази нощ не бяхме съвсем капо. — Бейтс се извърна и разтвори една папка на бюрото зад себе си. — Открихме доста интересни работи за тия „Свободни“. Сайлъс Фрий е сред убитите. Заедно с още няколко господа по над шейсет. Освен тях има и четирима хлапаци, които още не са на възраст да гласуват. Това показва, че след престрелката в училището „Свободните“ са в немилост. Явно не могат да набират хора.

— Ърнест Фрий обаче не е в списъка — каза Уеб. — Проверих.

— Така е. Нашият Ърни го няма. — Бейтс извади няколко листа от папката. — Затова пък под дъските на пода в една от сградите намерихме материал за самоцелни бомби, а също и информация за съдията Ледбетър, Скот Уингоу и Фред Уоткинс.

— Връзката е ясна — каза Романо.

— И това не е всичко. Намерихме големи количества оксиконтин, перкоцет и перкодан на обща стойност по цени на черно около десет хиляди долара.

Уеб изглеждаше изненадан.

— „Свободните“ продават легални лекарства на черния пазар, така ли?

— Ами с отъняването на редиците явно им е отънял и джобът — подметна Бейтс. — С окси човек може да си докара добри пари в провинцията. Тъй че не виждам нищо чудно.

— Ах, мамка му стара! Значи според теб това е връзката с разследването на Коув. „Свободните“ симулират канал за дрога през Вашингтон, Коув лапа въдицата, вика наши хора и ония им виждат сметката.

Бейтс кимна.

— Може би същите типове сега притискат Уестбрук и останалите наркобанди да се обединят — добави той.

Уеб също кимна, но нещо не му изглеждаше напълно наред.

— Намерихме и това — продължи Бейтс. — Списък на бивши и настоящи членове на „Свободното общество“. — Той погледна Уеб. — Можеш ли да познаеш кой фигурира между бившите?

Уеб поклати глава.

— Уморен съм и не мога да мисля. Кой?

— Клайд Мейси.

Уеб напълно забрави за оксиконтина.

— Ти се шегуваш.

— Постъпил преди десет години, напуснал два месеца преди стрелбата в Ричмънд. „Свободните“ всичко си водят на отчет, вероятно за да шантажират бивши членове, когато по-привършат парите. Същото правят и Ку Клукс Клан.

— От бивш „Свободен“ Мейси изведнъж става наемен бияч при някакъв черен в гетото на Вашингтон. Някакъв вид възраждане или човекът просто си изкарва хляба?

— Не знам. Освен това му загубихме следите. Има и още един труп.

— Какъв труп?

— На Антоан Пийбълс. Снощи го открихме. С куршум в главата.

— И смяташ, че Уестбрук стои зад това?

— Ами логично е, макар в цялата тази история досега да няма много логика.

Уеб се замисли дали да каже на Бейтс за неприятната среща на Клеър с човек, който се представял за Големия X, но накрая реши да си замълчи. Той не смяташе, че Уестбрук е разпоредил убийството на Пийбълс. От друга страна, нямаше никакви причини да помага на Големия X, а ако кажеше сега на Бейтс, само щеше да обърка още повече нещата.

Той протегна ръка към папката.

— Може ли да хвърля един поглед?

Бейтс го изгледа продължително.

— Защо не? Но ако видиш нещо, което ти се стори интересно, бих желал да го знам, преди да си напуснал тази стая.

Романо излезе навън и се заприказва с един колега от „Хотел“, който в това време минаваше покрай вратата; Уеб взе папката и я запрелиства. Вътре имаше снимка на Клайд Мейси като млад, с пълна бойна униформа, картечница в едната ръка и гладкоцевна ловна пушка в другата. Изражението на лицето му можеше да обърне в панически бяг мечка гризли. Той се зачете в полицейското му досие, където се изреждаха глобите за превишена скорост, за които му бе споменал Бейтс.

— Освен няколко глоби за бързо каране такъв тип няма нищо друго, така ли?

— Това е животът — отвърна Бейтс. — Или си голям късметлия, или си отваряш очите на четири, или пък и двете.

— А какво знаеш за наетия камион, с който са докарали картечниците?

— Наистина Сайлъс Фрий го е наел. Проверихме в агенцията. Там го помнеха. Седмица по-късно ги уведомил, че автомобилът е откраднат.

— Колко удобно! — отбеляза Уеб.