Последният жив

Клеър мислеше трескаво. Хипнозата е особено състояние на съзнанието. Под хипноза човек може да бъде накаран да извърши деяния, които нормално никога не би му хрумнало да предприеме. Но което е още по-важно, в състояние на хипноза от пациента може да бъде измъкната всякаква информация, а ако пациентът е агент на ФБР или негова съпруга — и оперативни данни, които представляват служебна тайна. Клеър живо си представи как О’Банън е разпитвал обърканата и уязвима Деби Райнър за всякакви подробности от работата на съпруга й. Включително за целите на предстоящи операции и точната дата и час на планирания удар, ако Теди Райнър ги бе споделял с жена си. А някои мъже правеха това въпреки изричната уставна забрана. Много често семейният живот изискваше подобни нарушения на професионалната етика само за да има мир вкъщи. Или пък човек можеше да се издаде неволно, а после съпругата му да сподели чутото в състояние на хипноза.

Всичко това беше детска игра за професионалист с опита на О’Банън. Разбира се, след сеанса той разполагаше с достатъчно възможности да изтрие от паметта на пациента всякакъв спомен за случилото се, дори за самия акт на хипнозата. Господи! — помисли си Клеър. — Деби Райнър може несъзнателно да е допринесла за смъртта на съпруга си!

На всичко отгоре подслушвателните устройства през цялото време бяха записвали поверителната информация, която пациентите споделяха със своите психотерапевти. Ценна информация, която би могла да се използва за изнудване или за умишлен саботаж, както бе станало с екипа на Уеб. Без да се впуска в подробности, Уеб й бе споменал, че в Бюрото има проблеми. Ако Клеър се окажеше права, О’Банън през цялото време бе стоял в дъното на тези проблеми.

Докато гледаше втренчено картотеката, Клеър си даде сметка за нещо, което липсваше в нея. На буквата „Л“ бяха класирани няколко досиета на пациенти. Между тях имаше една голяма празна папка. Клеър се запита дали тя не бе съдържала досието на Уеб Лондон. Само че онова, което О’Банън й бе дал навремето, далеч не беше чак толкова много. Или може би той не й бе предал всичко? Клеър знаеше, че О’Банън е извънредно самонадеян, дори арогантен човек. Той се смяташе за по-умен и по-опитен от всички останали. Може би нарочно бе укрил от нея информация, за да я остави да се лута. А може би имаше и по-важни причини от професионалната суета да се опита да задържи Уеб като пациент.

Тя затършува из кабинета му. Започна от бюрото и мина през всички места, където той би могъл да укрие липсващата от папката на Уеб информация. Не намери нищо. После вдигна поглед нагоре. Помещението беше модерно обзаведено, с окачен таван. Клеър стъпи на стола с фенерчето в ръка и надигна една от плоскостите. Като се изправеше на пръсти, можеше да види какво има в кухината. Тя освети наоколо с фенерчето си и веднага забеляза малка кутия, поставена върху металната рамка, която поддържаше плоскостите. Клеър премести стола си под съответната точка и извади кутийката. Вътре беше остатъкът от досието на Уеб; още щом седна да го прегледа, Клеър разбра, че е попаднала на съкровище. С всяка следваща страница тя все повече се удивяваше на невероятните разкрития, които съдържаше това досие.

Клеър Даниълс прекрасно знаеше, че О’Банън е маниак на тема ред; в миналото двамата неведнъж се бяха шегували с това му качество. И той наистина си бе водил най-подробни бележки. От тях тя разбра, че след смъртта на майка му О’Банън многократно бе подлагал Уеб на хипноза, дори повече, отколкото Деби Райнър. Всеки път той бе прилагал метода на сугестията, за да изтрие спомена за хипнотичния сеанс от съзнанието му. Клеър буквално подскочи, когато откри, че при един от сеансите Уеб бе разказал на О’Банън цялата история за смъртта на втория си баща. Бележките бяха пределно лаконични, сякаш шифровани, но вътре се споменаваха неща като „Стоктън“, „тавана“ и „ТАТКО, МИЛИЧЪК!!!“ — последното написано изцяло с печатни букви. Чак сега й стана ясно защо Уеб бе изкрещял: „Много добре знаеш какво виждам!“ Подсъзнанието му вече веднъж бе споделило всичко това, само че не с нея, а с О’Банън. Използването на плацебо вместо истински медикаменти също се споменаваше в бележките. Клеър предположи, че това е правено, за да може О’Банън да прецени до каква степен неговите заповеди са проникнали в подсъзнанието на Уеб. Наистина, докато му бе давал плацебото, О’Банън бе успял да му внуши, че това е най-доброто сънотворно на пазара, а на свой ред Уеб бе докладвал, че то наистина действа отлично. Уеб също така бе разказал на О’Банън за опасните игри с „Тейзър“ — пистолета с електрошоковите стрелички.

Най-после Клеър Даниълс разбра истината за случилото се с Уеб в онази тъмна уличка. Много добър ход, призна тя, защото Уеб не е бил принуждаван да извърши нещо нередно или против волята си, като например да убие хладнокръвно някой невинен, а му е било вменено точно обратното — да не прави нищо.