Последният жив

Уеб чу стъпки, които приближаваха. Скоро на мястото на произшествието щяха да заприиждат цивилните агенти, разните там Бейтсовци и тям подобни, и щяха да поемат върху себе си задачата да установят какво точно е станало. Както се бе изразил преди време Романо, тях ги пращаха само когато трябваше да опукат някого. Но тоя път като че ли и на шефовете нямаше да им се размине. Внезапно Уеб изпита нещо, което не бе усетил, докато летяха куршумите — страх.

На около хиляда метра оттам, в гъсталаците откъм задната страна на лагера, далеч извън периметъра, контролиран от ОБТ, се чу лек шум. Изведнъж земята се размърда и надигна, но после прие очертанията на приклекнала човешка фигура, която в дясната си ръка държеше снайперска карабина с оптически мерник. Същата, с която бе убит Крие Милър пред дома на Рандъл Коув във Фредриксбърг. Тогава от ФБР бяха решили, че Уеб е бил истинската цел на убиеца, но това не беше вярно. Смъртта на Милър беше само повод, за да бъдат причинени допълнителни неприятности на Уеб Лондон. Същата цел — да направи труден живота на Уеб — и сега бе довела тук мъжа, предизвикал тази с нищо неоправдана престрелка между нещастните членове на „Свободното общество“ и екипа командоси. Той свали пелерината си, покрита с кал, пръст, животински изпражнения, сухи листа и всякакви други боклуци, които го правеха неотличим от околния пейзаж. Мъжът отдавна бе решил за себе си, че трябва да се стреми да подражава само на най-добрите. А Уеб Лондон се смяташе за най-добър между най-добрите. Затова именно мъжът го бе взел на мушка. Това беше неговата лична вендета срещу Уеб. Много лична. След като сгъна наметалото и го постави в раницата си, Клайд Мейси незабелязано напусна района. Въпреки обичайната си сдържаност този път той беше широко усмихнат. Мисията беше изпълнена.

44

Тъй като не успя да открие произхода на групировката, организирала канала за вкарване на оксиконтин в района на Вашингтон, Рандъл Коув реши да смени тактиката и да удари получателя вместо доставчика. Той използва информацията, получена от дребния гангстер Тий, за да проследи банда наркопласьори, които се бяха специализирали в разпространение на новата дрога. Наистина безценна информация можеше да се изкопчи от един доносник, стига да бъде полюлян достатъчно дълго с главата надолу над Потомак! В един момент Коув реши, че си струва да си набави още малко от безплатния информационен продукт. Тази му нова тактика го бе довела посред нощ на това място и той се надяваше, че резултатите ще оправдаят очакванията.

Гората беше непрогледна, а Коув се движеше през нея толкова тихо и незабелязано, колкото изобщо е по силите на едно човешко същество. Той спря там, където свършваха дърветата, приклекна и огледа терена. Колите стигаха до коларския път, който се виеше през гъсталака по границата между Западна Вирджиния и Кентъки. Ако Коув имаше възможност да повика подкрепление, би го направил. По едно време си мислеше да вземе със себе си Венабълс, но Съни вече достатъчно му бе помогнал, а пък имаше жена и деца и при това се готвеше за пенсия. Затова нямаше никакво желание да му проваля живота. Самият Коув беше храбър мъж, свикнал да попада в опасни ситуации, но същевременно добре познаваше тънката граница между храброст и идиотизъм и гледаше никога да не я прекрачва.

Когато забеляза, че неколцина мъже се събират около една от колите, той се сниши още повече и извади очилата си за нощно виждане, за да ги огледа по-добре. Мъжете носеха някакви пакети, увити в найлон; това потвърди подозренията му. Не приличаха на калъпчета кокаин, а по-скоро на пликове с десетки хиляди хапчета вътре. Той извади фотоапарата си за нощни снимки без светкавица и изщрака няколко пози, след което се замисли какво да предприеме. От мястото си различаваше поне петима мъже, до един въоръжени. Не можеше да ги арестува, без да се постави в сериозна опасност. Докато размишляваше, той не забеляза как посоката на вятъра леко се промени. Разбра това едва когато кучето, което до този момент кротко бе лежало до една от колите, скочи и се втурна право към него.

Коув изруга наум, обърна се и се затича навътре в гората. С всяка крачка обаче кучето го настигаше, а коленете на Коув бяха преживели доста и се готвеха да го оставят. Освен това той дочу нещо, което още повече го разтревожи. В преследването се бяха включили и двукраки същества.

Те го обградиха в едно мочурище. Кучето се хвърли върху него с оголени зъби, Коув вдигна пистолета си и го просна мъртво на земята. Това беше последното, което успя да направи, преди цяла гора от цеви да се насочат към него. Той вдигна пистолета си нагоре в знак, че се предава.

— Хвърли го! — извика един от преследвачите и Коув се подчини.

Мъжете се приближиха и един от тях го претърси; откри втория пистолет в ръкава на якето и му взе фотоапарата.

Немо Стрейт коленичи до кучето и нежно го погали. После хвърли на Коув такъв поглед, сякаш врагът току-що бе заклал родната му майка. Стрейт вдигна пистолета си и пристъпи напред.