Последният жив

Били отведе Уеб и Романо при тях, за да ги представи.

— Я се запознайте тук с двама мои нови приятели. Джайлс и Харви Рансъм. Братя са, не си мислете, че са женени помежду си. — Само Били се засмя на шегата си. — От съседното имение. Най-после ги предумах да дойдат за по едно питие.

Уеб и Романо се спогледаха.

— А това тук са Уеб Лондон и Пол… всъщност Поли — поправи се Били и намигна — от Федералното бюро за разследване.

Като чуха това, братята Рансъм за малко не си плюха на петите. По-специално Харви Рансъм имаше вид, сякаш ще припадне.

Уеб протегна ръка.

— Тази вечер не сме на работа.

Братята предпазливо подадоха ръцете си, сякаш се бояха, че ей сега белезниците ще щракнат.

— Били не ни предупреди, че очаква посещение от ФБР — каза Джайлс, като изгледа враждебно домакина си.

— Обичам изненадите — отвърна Били. — От дете съм си такъв. — Погледът му се спря на Стрейт. — Какво ти е, по дяволите?

— Кон ме ритна.

— Това е управителят на фермата ми Немо Стрейт — представи го Били на братята. — Той току-що се връща от Кентъки, където разправя, че изкарал малко парици. Продал бил конско месо на някакви будали.

— Доста добре се справихме — каза тихо Стрейт.

— Къде ми е възпитанието? — затюхка се Били. — Ами че вие нямате нищо за пиене. — Той посочи с пръст Уеб и Романо. — Знам, че вие двамата сте на бира. Ами ти, Немо?

— Уиски с вода, облекчава болката.

Били се упъти зад бара.

— И аз ще ти правя компания за по едно. — Той погледна към горната площадка на стълбището. — Слизай де, слизай, започнахме без теб.

Уеб вдигна глава. Очакваше да види Гуен, но по стълбите се задаваше Пърси Бейтс.

— Били беше така любезен да ме покани — обясни Бейтс. Той се усмихна, но в усмивката му Уеб долови нещо, което никак не му се хареса.

След като всички получиха питиетата си, компанията се раздели на групички. Уеб се приближи до братята Рансъм и се помъчи да разбере какво точно произвежда „Южняшка красавица“. Те бяха извънредно предпазливи в отговорите си и това още повече задълбочи подозренията му. Немо и Романо разглеждаха оръжейната колекция на Канфилд, докато Били се усамоти в един ъгъл с чаша в ръка.

Изведнъж всички разговори секнаха и всички глави се обърнаха едновременно, когато тя заслиза по стълбите. Ако тази вечер Били беше необичайно пременен, съпругата му имаше вид, сякаш бе канена на годишното раздаване на Оскарите; това не беше същата Гуен, която никога не сваляше джинсите и ботушите си за езда. Червената рокля обгръщаше плътно фигурата й и стигаше чак до глезените; отстрани имаше цепка точно до средата на бедрото, докъдето позволяваше приличието; оттам нататък започваше въображението. Обувките й бяха отворени отпред на пръстите, а глезените й бяха стегнати в каишки, които според Уеб подхранваха нечестиви мисли. Роклята беше без презрамки, голите й рамене и ръце бяха мускулести, но и неописуемо женствени. Дрехата беше твърде изрязана и при по-свободни движения заплашваше да разкрие прекалено много; може би в това беше замисълът. Косите й бяха вдигнати нагоре, бижутата подбрани с вкус, а лицето й почти нямаше нужда от грим.

Пълната тишина, която съпътстваше слизането й по стълбите, бе нарушена само от шепота на Романо: „Аморе!“, последван от голяма глътка бира.

— Сега вече можем да започваме — каза Били. — Ти какво ще пиеш, Гуен?

— Лимонада.

Били веднага изпълни поръчката. После погледна братята Рансъм.

— Тя е зашеметяваща — каза Харви.

— Божествена — отекна Джайлс.

— Освен това е моя жена — допълни Били, като й занесе питието. — Нашия Немо го сритал кон.

Уеб забеляза, че тя едва благоволи да погледне към пострадалия.

— Разбирам. — Погледът й се премести на двамата братя. — Познаваме ли се с вас? — запита студено тя.

Харви и Джайлс едва не се сбиха кой да й се представи пръв.

Уеб наблюдаваше сцената отстрани. Тази жена несъмнено беше изключително красива, но нещо в облеклото й и в царственото й държание не се връзваше с онази Гуен Канфилд, която си бе въобразил, че познава. Може би просто бе сгрешил от самото начало.

Уеб не забеляза Бейтс, който се бе приближил до него.

— Виждам, че ти правят изпращане.

— Да, случаят е приключен. Добрите отново побеждават — каза сухо Уеб. — Време е да се напием и да се тупаме по гърбовете, поне до утре, когато пак нагазим в лайната.

— Трябва да поговорим. След малко. Много е важно.

Уеб го погледна внимателно. За някой, който не го познаваше, Бейтс изглеждаше щастлив и безгрижен като птичка. За Уеб, който му бе свикнал от години, той имаше вид, сякаш всеки момент ще се пръсне от нещо, което го издува отвътре.

— Да не си спечелил на лотария?

— Зависи от гледната точка. Ще ти разкажа, пък ти прецени. Не искаш ли да се измъкнем навън за малко?

Уеб го изгледа втренчено. Явно случаят беше сериозен.

— Не, Пърс. Точно в този момент искам да си пия питието и да разговарям с една красива жена.

Той обърна гръб на Бейтс и успя да изтръгне Гуен от новите й обожатели. Двамата се разположиха на малко кожено канапе; Гуен държеше чашата си в скута и поглеждаше към съпруга си.

— Вече шест часа празнува здравата.