Последният жив

— Разбираш какъв скандал ще се разрази след това, което стана със „Свободните“. Ако си тръгнеш точно в този момент, всички ще кажат, че ти си само изкупителна жертва. Ще се получи много деликатна ситуация. Няма да се отървеш от репортери.

— Едно време това би ме притеснявало. Но сега вече не.

Още няколко секунди двамата мъже стояха един до друг мълчаливо. Толкова години се бяха били рамо до рамо за добрата кауза, а сега всичко бе приключило в един миг и нито един от двамата не беше подготвен за това. Накрая Уеб се обърна и си тръгна.

50

Минаваше два след полунощ. Единственото движение в „Източен вятър“ бяха изкараните на нощна паша коне по ливадите и горските животни в околните гъсталаци. И нечии стъпки, които тихо се прокрадваха по пътеката между дърветата.

В къщата светеше електрическа крушка и силуетът на мъжа се очертаваше в рамката на прозореца. Немо Стрейт притисна ледена кутийка бира до болното си рамо, а лицето му се изкриви от болка при допира на студения метал върху раната. Облечен беше по тениска и боксерки, издути до пръсване на бедрата от яките мускули. Той се отпусна на леглото, вдигна автоматичния пистолет и сръчно постави пълнителя, но само с една ръка му беше трудно да дръпне затвора, за да вкара патрон в цевта. Ядосан от безсилието си, се отказа, облегна се назад и отпи от бирата.

Немо Стрейт си беше неспокоен по природа, а тъкмо сега се бяха събрали разни обстоятелства, които не му даваха мира. Той си мислеше за хеликоптера, който се бе появил изневиделица над тъмната гора. Стрейт го бе проследил с поглед; машината не кацна в гората, нито пък беше полицейски патрул. Каза си, че трябва да се върне на мястото, където бяха застреляли Коув, за да се убеди, че наистина е мъртъв. Но защо пък да не е? Те бяха изстреляли пет куршума в него, с пет куршума в тялото никой не оживява току-така, а дори и да оживее, остава парализиран инвалид; неспособен да разкаже какво му се е случило. И все пак нещо в тази история никак не му харесваше. Стрейт цяла вечер бе превключвал каналите на телевизора в търсене на репортаж за агент на ФБР, намерен убит от неизвестни извършители. Той разтърка рамото си. Собствената му кръв фигурираше на местопрестъплението, но едва ли можеха да го открият по това; доколкото си спомняше, никъде нямаха проби от неговата ДНК. Освен в армията! Но оттогава бяха минали двайсет и пет години; дали още ги пазеха? Дали пробите още вършеха работа? Едва ли. И все пак той усещаше, че наближава времето да започне нов живот. Бе постигнал всички цели, които си бе поставил. А след снощната сделка имаше достатъчно пари, за да се оттегли от бизнеса и да си уреди живота където пожелае. Отначало бе намислил да си купи имение в планините Озарк и да прекара остатъка от живота си в лов на риба в някое езеро, като си харчи парите малко по малко, за да не поражда съмнения. Сега обаче му идваха други идеи. Може би някоя далечна страна беше по-добро място за човек, оттеглил се от бизнес като неговия. Немо бе чувал, че в Гърция има идеални условия за риболов.

И да чу задната врата да се отваря, Стрейт с нищо не го показа. Бе прекарал един дълъг и изморителен ден, а действието на болкоуспокояващото лекарство започваше да преминава. Той отпи от бирата си и избърса устни.

Вратата на спалнята му полека се отвори. И този път Стрейт сякаш не забеляза. Някой влезе в стаята. Стрейт пусна радиото до леглото си. Фигурата се приближи. Най-после Стрейт се извърна.

— Не очаквах да дойдеш тази вечер — каза той. — С една ръка ми е трудно да мисля. — Той отпи още една глътка от бирата си и я остави до леглото.

Гуен стоеше неподвижно и го гледаше. Беше още с червената си рокля, но високите й обувки бяха заменени с ниски сандали. Златната гривничка блестеше на глезена й в светлината на електрическата крушка.

Тя се приближи, като не отделяше поглед от раната на рамото му.

— Много ли боли?

— Само като вдишвам.

— Кой кон те ритна?

— Боби Лий.

— Не съм чувала той да рита.

— Всеки кон може да рита.

— Забравих, че ти по разбираш. — Тя се усмихна с пресилена скромност, но в погледа й се четеше враждебна нотка.

— Не че по разбирам от теб, но все пак съм израснал сред коне. Това не е нещо, дето може да се научи за година, две или десет. Ето, Били учи бързо по принцип, но засега представа няма как се ръководи ферма.

— Прав си. Затова наехме теб и твоите умни момчета. — Тя се поспря и добави: — Ти си нашият рицар на бял кон, Немо.

Стрейт запали цигара.

— Добре казано.

Той я погледна изненадано, когато тя се пресегна и отпи от бирата му.

— Нямаш ли нещо по-сериозно за пиене? — попита Гуен.

— Бърбън.

— Дай го тук.

Докато той вадеше от шкафа бутилката и чашите, тя приседна на леглото и разтърка прасеца си. Докосна гривната, подарък от Били. Имената на двама им бяха гравирани върху метала. Стрейт й подаде пълна чаша, тя я гаврътна наведнъж и му я подаде да й налее още.

— По-полека, Гуен. Това не е лимонада.

— За мен е. Освен това аз не пих тази вечер. Бях послушно момиче.

Стрейт обгърна с поглед гъвкавото й тяло, разголените крака и едрия бюст.