Последният жив

— Досега използвахме главно пикапи или пък специални тайници, дори сме пращали партиди и по пощата. После ми дойде идеята да преустроя няколко фургона. Нали возим коне, най-редовно пресичаме щатски граници. Дори да ни спре пътна полиция, в тия фургони е такава воня, че никой няма да се завира да ги претърсва. Освен това не съм чувал за кучета, обучени да надушват легални лекарства. Гледам хората ми и фургоните да са постоянно в оборот, за да не забележите с Били. Последната пратка за Кентъки беше най-големият удар, който сме правили досега.

Той вдигна бирата си за наздравица, явно в своя чест. Гуен оглеждаше раната му.

— Но май не е минал безпроблемно.

— Ами като вършиш нещо нередно, трябва да си поемеш и риска.

— От коя страна беше рискът този път, от страна на клиентите или на полицията?

— Хайде, хайде, котенце. Какво значение има?

— Прав си, няма. Така или иначе, ти си ни изложил на опасност. Май забрави, че работиш само за нас, а, Немо?

— Човек трябва да се погрижи и за себе си. Освен това сделката беше прекалено апетитна, за да я пропусна. Няма да превивам гръб по фермите, докато съм жив, я!

— Наех те за точно определена цел, заради изключителните ти качества и опит.

— Да, бе. Защото ми сече пипето, познавам доста хора, които не се гнусят да отрежат главата на някого, а освен това съм и спец по взривни устройства. Може да се каже, че си изпълних задачата. — Той преброи на пръсти. — Един федерален съдия, един прокурор, един адвокат.

— Ледбетър, Уоткинс и Уингоу. Един безгръбначен съдия, един безхарактерен прокурор и един адвокат, който за пари би измъкнал от пандиза и убиеца на майка си. Ако питаш мен, направихме услуга на обществото, като затрихме тия нищожества.

— Не само това. Очистихме цял екип на отряда, като ги изпързаляхме, че са „Свободните“. Майчице, като си помисля само! Накарахме един от най-опитните им тайни агенти да си помисли, че е набарал цял канал за дрога. Такъв мизансцен му спретнахме, като от филма „Ужилването“! — Той я погледна в очите и чертите му се изопнаха. — Тъй че аз си изпълних ангажимента, драга. А какво правя в свободното си време, не те засяга. Аз не съм ти роб, Гуен!

Дулото на пистолета продължаваше да сочи право в корема му.

— Уеб Лондон е още жив.

— Ти ми каза да го оставя. Уж да го изкараме страхливец, не беше ли така? За наш късмет оня доктор, при който ходеше, се оказа мой стар познат от Виетнам. Сега всички си мислят, че Уеб е напълно провален. Всичко това ми струва големи усилия, подробно планиране и доста сериозен риск, при това го направих за центове, само защото ония типове се из-гавриха така със сина ти. — Той я погледна обидено. — А ти даже едно „благодаря“ не ми каза.

Когато тя отговори, тонът й беше делови, а изражението на лицето непроницаемо:

— Благодаря. Та колко пари изкара с дрогата?

Изненадан, той свали чашата от устата си.

— Защо питаш?

— Защото след всичко, което ти платих, и след всичко, което сме вложили в това имение, двамата с Били имаме дългове. Не след дълго ще дойдат да му приберат колекцията от автомобили, защото сме я ипотекирали. Тъкмо сега имаме нужда от свежи пари, защото скоро явно ще разпродаваме всичко и ще се омитаме оттук, особено след като тая твоя рана идва да ми каже, че всеки момент може да потропат на вратата ми и да задават въпроси, дето не им знам отговорите. Честно да ти кажа, доста почна да ми писва от пущинаците на Вирджиния. Мисля си за някой закътан остров, дето не вали и няма телефони.

— И ти очакваш да ти дам част от моите пари?

— По-точно е да се каже, че ти заповядвам да го направиш.

Немо разпери ръце.

— Не се шегувам, скъпа, за някои от годиначетата взехме доста добри пари — каза искрено той.

Тя му се изсмя.

— Тая ферма никога не е излизала на печалба. Нито преди да я купим, нито след това. Така че не ме баламосвай с тия годиначета.

— Какво точно искаш от мен?

— Много просто. Искам да ми кажеш точно колко пари изкара от дрогата.

Той се поколеба, преди да отговори:

— Всъщност не чак толкова много.

Тя вдигна пистолета и го насочи към главата му.

— Колко?

— Ами около милион. Е, доволна ли си?

Тя стисна пистолета с две ръце и внимателно се прицели в челото му.

— За последен път те питам. Колко?

— Добре де, добре. Не се впрягай толкова.

Той шумно издиша.

— Няколко десетки милиона.

— Искам двайсет процента. След което поемаме кой откъде е.

— Двайсет процента?!

— Преведени в офшорна сметка. Предполагам, че печен бизнесмен като теб си е отворил тук-там сметки, където да си държи милионите. Пардон, десетките милиони.

— Виж какво, аз имам и разноски.