Последният жив

— Е, да. Сигурно обаче си платил на помагачите си в хапчета, понеже те са толкова тъпи, че едва ли са се възпротивили. Освен това с легални препарати и разноските са ниски, така че печалбата ти е доста висока. А не вярвам да си се засилил да плащаш данъци. На всичко отгоре ти използваш наша техника, за да си превозваш стоката, и наши работници, на които плащаме от джоба си, за да ти бачкат. С две думи, ти не инвестираш практически нищо, от което печалбата ти само расте. Така че сега си искам своя дял. Да го наречем наем за оборудване и заплати за персонала. Считай се голям късметлия, че се задоволявам само с двайсет процента. — Тя сластно се погали с ръка отпред. — А тъкмо сега съм настроена особено великодушно.

Стрейт поклати глава.

— Твоят баща да не е бил и магистър по мениджмънт?

— На двама ни с Били ни омръзна да ни пързалят. Добре поне, че сме живи, защото нашият Дейвид не можа да навърши десет години. Къде е тук правдата?

— А ако откажа?

— Ще те застрелям.

— Ей така, хладнокръвно? Религиозна жена като теб?

— Всеки ден се моля за сина си, но не мога да кажа, че вярата ми в Бога е безгранична. Освен това може да повикам полицията.

Немо се усмихна и поклати глава.

— И какво ще им кажеш? Че пласирам дрога? А и че съм убил няколко души по твоя поръчка? На какво разчиташ?

— Разчитам на едно, Немо. Че вече пет пари не давам какво ще стане с мен. Това е, на което разчитам. Аз нямам какво повече да губя, защото съм загубила всичко.

— Ами Били?

— Той не подозира нищо. Освен това моят дял вече се повиши на двайсет и пет процента.

— Как не!

Без да отклонява пистолета от него, тя стана, разкопча ципа на роклята си, остави я да се смъкне на пода и се изправи пред него съвършено гола.

— А сега към приятната част — каза тя. — Хайде, първи път, втори…

— Дадено! — извика той, без да чака повече да го убеждават.

Изнемощял от грубия, животински секс, Стрейт се просна по гръб, като придържаше отпред болната си ръка, докато Гуен спусна крака и се протегна като котка. Двамата едва не продъниха пружината на простото дървено легло. Известно време щеше да я понаболява, но това беше приятна божа — нещо, което съпругът й от толкова време й бе отнел. Не само сексуалният им живот беше напълно замрял, но той я бе лишил и от любов, което беше много по-страшно. Пред хората Били все пак се преструваше на привързан към нея, докато насаме просто не й обръщаше внимание.

Гуен се облегна на таблата, запали цигара и издиша дима към тавана. Тя полежа така около час, после протегна ръка и погали Стрейт по косматите гърди, като полека почна да го буди.

— Беше страхотно, Немо.

— Аха — отвърна в просъница той.

— Ще можеш ли още веднъж преди изгрев?

Той отвори едното си око.

— По дяволите, жено, аз да не съм на двайсет години! И ръката ме боли. Донеси ми от онова там, „Виагра“ ли, как му викаха, пък ще видим.

— В твоята професия сигурно ти е писнало от хапчета.

Той бавно вдигна глава и я изгледа.

— Я чуй, ти не би ли дошла с мен в Гърция? Живот ще си живеем. Гарантирам!

— Не се съмнявам, но мястото ми е при моя съпруг, независимо дали той го съзнава, или не.

Той се омърлуши.

— Знаех си, че така ще кажеш.

— Ти просто се опитваш да изклинчиш и да не ми дадеш моите двайсет и пет процента.

— Добре де, предавам се.

— Немо?

— Какво?

— Според теб какво става с Ърнест Б. Фрий?

Той се надигна, запали цигара от огънчето на нейната и я прегърна през кръста.

— Да пукна, ако знам. Тук по-добре хич не ме търси. Аз си мислех, че ще е в лагера, дето го удариха, но се оказа, че го няма. Освен ако федералните не лъжат, но защо пък да лъжат? Ако го бяха спипали, щяха да се скъсат да се хвалят. А моят човек, дето го пратих да накисне „Свободните“, им беше подхвърлил малко дрога и други работи, заедно с няколко папки фалшива информация за съдията и двамата юристи. Той познава Ърни лично, така че щеше да знае, ако е бил в лагера, дори ония да са го крили.

Тя прокара пръсти през косата му.

— Уеб и Романо скоро си тръгват.

— Знам. Много им здраве. Само ми се пречкат. От друга страна, голям гъдел беше да прекарам петдесет хиляди хапчета под носа на федералните. Право да ти кажа, мен са ми симпатични тия двамата. Ако ни спипат, ще се опитат да ни пратят на стола, но ако не броим това, не бих имал нищо против да си пия от време на време биричката с такива като тях.

Той погледна Гуен; изражението на лицето й го изплаши.

— Ненавиждам го тоя Уеб Лондон — каза тя.

— Виж какво, Гуен, знам всичко за сина ти и тъй нататък…

Тя избухна и заудря с юмруци по дюшека.

— Повръща ми се само като му видя лицето. Тия типове са по-лоши и от „Свободните“. Правят се, че уж са призвани да спасят света, а където минат, оставят само трупове. Клеха ми се, че след като са пратили отряда, никой няма да загине. После показваха тоя Лондон като някакъв герой по телевизията, докато момчето ми гниеше в гроба. Ах, как бих го гръмнала лично тоя нещастник!