Последният жив

— Всички така ти се точеха, че ако им беше паднала, щяха да те разкъсат.

Тя не се усмихна на комплимента.

— Не чак всички.

— Е, горкият Били вече е взел-дал, не може да те обслужва, когато ти скимне. Къде ти, и аз вървя нататък, и то по-бързо, отколкото ми се ще да си призная.

— То не зависи от възрастта. — Гуен си дръпна от цигарата и му я подаде обратно. — А когато собственият ти съпруг не те е докосвал от години, почваш да си търсиш заместител. — Тя го погледна. — Надявам се, че съзнаваш ограничената роля, която ти е отредена в това направление.

Той вдигна рамене.

— Падне ли ти, дръж; гонят ли те, беж. Само че Били не е прав, дето все те обвинява за смъртта на вашия син.

— Напротив, има право. Аз записах Дейвид в онова училище.

— Да, ама не си им заповядала ти на ония откачалки да нападат училището и да стрелят по хора!

— Нито пък съм искала ФБР да изпрати ония некадърни страхливци, които не си мръднаха пръста да спасят сина ми.

— Не е ли малко странно да пратят ФБР тук, във фермата?

— Знаехме, че има реална опасност това да стане.

Стрейт се усмихна.

— Дойдоха да ви пазят.

— От нас самите — добави сухо тя.

— Е, оная бомбичка в телефона на Били, дето я взривих, след като Уеб го изхвърли от колата, доста ги обърка. Загубиха следата. Вече не ни подозират.

— Уеб Лондон е много по-умен, отколкото си мислиш.

— О, знам това. Не ми е в характера да подценявам когото и да било, особено когато става въпрос за важни неща.

Гуен отпи от втората чаша бърбън, събу сандалите си и вдигна крака на леглото. Той я погали по косата.

— Липсвахте ми, госпожо.

— Били пет пари не дава, но когато ФБР патрулира из имота ти, не е лесно да се движиш насам-натам незабелязано.

— Е, сега останаха само Уеб и Романо. Той също не е за подценяване. Бивша „Делта“, специални части, тоя тип може здравата да ни поизпоти. Познавам по очите му.

Гуен се претърколи по корем, подпря глава на лакти и го загледа. Очите му бяха приковани в едрия й бюст, който напираше да се изсипе от тясната рокля. Тя проследи погледа му, но това сега не я интересуваше.

— Мислех да те питам за фургоните.

Думите й накараха Стрейт да вдигне поглед от деколтето към лицето й.

— Какво за фургоните?

— Аз също съм израсла във ферма за коне, Немо. Забелязах, че значително си преустроил няколко фургона и се запитах защо.

Той се ухили.

— Не може ли човек да си има тайни?

Тя застана на колене и допълзя до него. Докато го целуваше по шията, ръката му се плъзна от бюста към задника й. Той вдигна роклята й нагоре и видя, че не носи бельо.

— Много предвидливо. Както съм ти се наточил, ако имаше бельо, щях направо да го разкъсам.

Гуен изстена в ухото му при допира на неговите пръсти. Ръката й го погали по лицето и се спусна по врата му. С рязко движение тя разкъса тениската му чак до долу, после се отпусна и седна на леглото.

Стрейт беше до такава степен смаян от случилото се, че за малко не падна от леглото. Той проследи погледа й, прикован в окървавената превръзка на рамото му.

— Доста странно охлузване за конски ритник — отбеляза тя.

Известно време двамата се гледаха в упор. После, преди да е успял да я спре, тя вдигна пистолета от леглото, вкара патрон в цевта и се престори, че се цели в различни точки из стаята.

— Разбалансиран ти е патлакът, Немо. Освен това трябва да му сложиш литиев прицел. Много по-удобен е за нощна стрелба.

По челото на Стрейт избиха капки пот.

— Доста добре ти лепна в ръката тая пущина.

— В Кентъки не съм израснала само сред коне. Баща ми и всичките ми братя бяха членове на Националната асоциация за огнестрелни оръжия. И аз щях да се запиша, но родителите ми смятаха, че не е женствено.

— Радвам се да го чуя. Аз също съм член. — Той въздъхна облекчено, когато тя сложи предпазителя, без обаче да изпуска пистолета от ръката си.

— Та какво пренасяш? — поиска да знае тя. — Дрога ли?

— Виж, котенце, защо не му ударим още по едно и не си…

Цевта на пистолета се вдигна нагоре и предпазителят щракна.

— Дойдох да се чукаме, Немо, а не да си губя времето. Става късно и съм уморена. Ако искаш близалка тая вечер, почвай да говориш.

— Добре де, добре. Брей, и теб си те бива! — Той отпи яка глътка от уискито и изтри устата си с длан. — Дрога е, наистина, но не такава, каквато си мислиш. Казва се оксиконтин. Напълно легален препарат, продава се в аптеките, пък хваща два пъти по-яко от морфин. Не ти трябва ни лаборатория, ни да минаваш граници, ни нищо. Крадем го или пък си намираме някой аптекар да ни изпълнява фалшиви рецепти, по осем на час. Започнахме от селските райони, но сега вече зарибяваме големите градове. Време е и за нас, простите провинциалисти, да намажем нещо.

— Значи ти използваш „Източен вятър“ като база за бизнеса си и нашите фургони за пренасяне на стоката.