Последният жив

— Ако ни беше разрешил да му сложим денонощна охрана, както предлагах, нямаше да ни се измъкне. Понякога момчето излиза нощем. Тази нощ също бе излязъл и не се върна повече.

Уестбрук се плесна с длан по грамадното бедро.

— Бил е в оная тъмна улица. Федералните са го задържали за малко, но после са го пуснали. По някакъв начин Кевин е замесен в цялата тая каша, при това в собствения ми двор. — Той удари с дръжката на пистолета по стъклото и изрева: — Искам Кевин да ми бъде върнат!

Пийбълс погледна притеснено шефа си, докато Мейси изобщо не реагира. Уестбрук се пресегна и сложи ръка на рамото на шофьора.

— Туна, събери твоите хора и бъди готов да ударите тоя шибан град където трябва. Знам, че си го правил и преди, ще го направиш още веднъж. Внимавай косъм да не падне от главата на това момче, разбра ли какво ти казвам? И не се връщай, докато не го намериш! Туна, чуваш ли какво ти говоря, да те вземат дяволите?

Туна погледна в огледалото за обратно виждане.

— Чувам, шефе, чувам.

— Всичко е номер — каза Пийбълс. — От начало до край. За да ти го джиросат на теб.

— Да не мислиш, че не съм се сетил? Или си викаш, че като имаш висше образование, си голям умник, пък аз съм глупав? Знам, че федералните ще се опитат да ми скъсат задника заради тая работа. Знам и какво се приказва по улиците. Някой се опитва да събере целия бизнес под един чадър, нещо като профсъюз, ама аз се дърпам и това им обърква работата.

Очите на Уестбрук бяха зачервени. Четирийсет и осем часа не бе мигнал. Животът му беше постоянна борба за оцеляване — да остане жив до следващия ден, да не го пречукат през нощта. А сега се прибавяше и грижата за това дете, което мистериозно им бе изчезнало под носа. Усещаше, че няма да издържи. През цялото време бе съзнавал, че този ден все някога ще дойде, но когато той най-после настъпи, го завари неподготвен.

— Който и да е отмъкнал Кевин, скоро ще се обади. Ще иска нещо в замяна. Ще се помъчи да налапа бизнеса ми, това е ясно.

— Ти готов ли си да отстъпиш?

— Готов съм да дам всичко, което имам. Стига да ми върнат Кевин. — Той млъкна и се загледа през прозореца на колата към кръстовищата и слепите улички, към евтините кръчми, покрай които минаваха — навсякъде, където бяха проникнали пипалата на неговата наркоимперия. Особено успешен беше бизнесът му в предградията, защото сега там бяха големите пари. — Точно така. Първо ще си върна Кевин, после мамицата ще им разплача на тия лайнари. Лично! — Той насочи пистолета към въображаем враг. — Ще почна от капачките на колената им и ще карам нагоре.

Пийбълс погледна тревожно Мейси, който и този път не реагира, сякаш беше от камък.

— Поне засега никой не се е свързал с нас — каза Пийбълс.

— Ще се свържат, не бой се. Не са отмъкнали Кевин, за да си играят игрички с него. Целта им е да се доберат до мен. Е, аз ги чакам, да заповядат. Да почваме купона. — Уестбрук се поуспокои. — Чувам обаче, че един от ония в двора е останал жив. Така ли е?

Пийбълс кимна.

— Уеб Лондон. Пишеше във вестниците.

— Казват, че ги били подпукали с картечници петдесети калибър. Как може човек да остане жив след такова нещо? — Пийбълс вдигна рамене и Уестбрук се обърна към Мейси. — Нещо да си чул, Мейс?

— Засега не може да се каже със сигурност, но разправят, че оня тип изобщо не бил влизал в двора. Уплашил се, изперкал, нещо такова. Във всеки случай останал отвън.

— Изперкал или нещо такова… — повтори Уестбрук. — Значи така, чуеш ли нещо за него, веднага ми долагаш. Ако се е отървал жив от тая касапница, сигурно има какво да ми каже. Например къде е Кевин. — Той изгледа хората си. — Който е опукал федералните, със сигурност е отмъкнал и Кевин. Главата си залагам. Но защо? А, професоре?

— За да те сплаши — отвърна Пийбълс.

— Правилно. Който и да е бил, знае, че Кевин е ахилесовата ми пета. Отмъква Кевин и аз му падам като зряла круша.

— Е, както казах, можехме да го пазим денонощно…

— И това ако е живот! — изхленчи Уестбрук. — Кевин не заслужава такъв живот, не и заради мен. Ако федералните почнат да душат наоколо, ще ги забаламосаме нещо. Но преди това самите ние трябва да знаем какво става. Шестима от техните са ритнали камбаната, сега хич няма да ни се церемонят. Ще търсят да го набутат на някого, но този някой няма да съм аз.

— Който и да е отмъкнал Кевин, няма никаква гаранция, че ще го пусне — каза Пийбълс. — Знам, че няма да ти е приятно да го чуеш, но ние дори не знаем дали Кевин е жив.

Уестбрук се облегна назад.

— Жив е, разбира се. Нищо му няма на моя Кевин. Поне засега.

— Откъде си сигурен?

— Просто съм сигурен, само това ще ти кажа. Ти само гледай да научиш нещо за оня, федералния.

— Уеб Лондон.

— Тъй де, Уеб Лондон. А после, ако не изплюе камъчето, ще го накарам да съжалява, че не е пукнал заедно с хората си. Дай газ, Туна. Работа ни чака.

Гумите изсвириха. Колата се загуби в нощта.

8