Последният жив

Уинтърс подсвирна.

— На кого му пука за истината! Важно е как се възприемат нещата. Сега това тече по всички телевизионни канали в града. А също и по националните мрежи. Моите поздравления, ти стана телевизионна звезда. Когато му доложили, директорът прекратил важна среща в Денвър и тръгнал незабавно за насам. Свършен си, Лондон, този път ще ти теглят шута в задника!

Уеб се отпусна тежко на един стол и не каза нищо. Седнал срещу него, Бейтс почукваше с молива си по заседателната маса. Уинтърс застана пред него с ръце на гърба. Цялата тази история сигурно му доставя голямо удоволствие, помисли си Уеб.

— Както знаеш, официалната линия на Бюрото при подобни ситуации е да не предприема нищо. И преди сме си заравяли главата в пясъка. Понякога това помага, понякога не. Обикновено онези по върховете предпочитат да изчакаме. Колкото по-малко се говори, толкова по-добре.

— Да вървят по дяволите. Не съм приритал за тяхната защита.

— Не, Уеб, този път обаче няма да стоим със скръстени ръце — намеси се Бейтс в разговора. — За начало от пресслужбата подготвят специален филм за теб, който да отразява нашата гледна точка. Сега за публиката ти си просто кръвожаден психопат. Ние обаче ще им покажем, че всъщност си един от най-добрите ни агенти, безброй пъти награждаван за доблестта служба. В момента подготвяме съобщения за печата с най-малки подробности от служебната ти биография. Второ, макар че, ако следва инстинктите си, Бък Уинтърс би те удушил собственоръчно, утре по обяд той дава пресконференция, която ще се излъчва директно по телевизията и на която той ще заяви какъв прекрасен служител си, и след това ще те покажем на филм в цялото ти величие. Ще разкрием и някои подробности за онази случка в тъмната улица, за да им докажем, че не си побягнал от страх, а си се бил мъжки и еднолично си успял да обезвредиш цялата артилерия на противника.

Уеб се обади:

— Не можете да направите това, докато тече разследването. Ще издадете следствена тайна.

— Готови сме да поемем този риск.

Уеб погледна Уинтърс.

— Пет пари не давам какво се приказва за мен! Аз самият знам кой съм и какво съм направил. Това, което за нищо на света няма да приема обаче, е да кажа или направя нещо, което да ни попречи да спипаме онези, които очистиха моя екип!

Уинтърс се наведе над Уеб, лицата му бяха едва на няколко сантиметра едно от друго.

— Ако зависеше от мен, бих те смачкал като хлебарка. В Бюрото обаче има хора, за които си нещо като герой и сега те са решили да те подпрат отзад да не паднеш. Повярвай ми, аз бях против. — Той изгледа Бейтс изпод вежди. — Ала твоето приятелче тук спечели битката. — Уеб погледна изненадан Бейтс. Уинтърс продължи: — Но не и войната. А аз нямам никакво намерение да те правя мъченик. — Той огледа обезобразеното му лице. — Сакат мъченик. Та сега Пърс е устроил целия този цирк в твоя чест, за да оправим кашата, която ни надроби. Аз лично няма да участвам, защото ми се повръща. Чуй какво ще ти кажа, Лондон, и хубаво си отваряй ушите. В момента висиш на косъм и за мен ще бъде голямо удоволствие да го скъсам този косъм. Оттук нататък ще те следя толкова плътно, че ще те чувам как дишаш. И при първата издънка, а аз не се съмнявам, че скоро ти пак ще се издъниш, резето хлопва и си вън от играта. Този път завинаги. И тогава ще си налея едно голямо уиски за твое здраве. Ясно ли се изразих?

— Доста по-ясно, отколкото при Уейко, когато командваше операцията.

Уинтърс се наежи и двамата известно време се гледаха с бясна омраза. Уеб продължи:

— Винаги съм се чудил, Бък, как стана така, че ти се оказа единственият отговорен — или по-точно единственият безотговорен — за онова фиаско, който успя да направи кариера. Знаеш ли, че докато висях с дни в засада с екипа на снайперистите, през цялото време си мислех, че работиш за врага. Толкова бяха идиотски заповедите, които издаваше.

— Млъкни, Уеб — намеси се рязко Бейтс и погледна смутено Уинтърс. — Спокойно, Бък, аз ще се оправя с него.

Уинтърс погледа вторачено Уеб още няколко секунди, после тръгна към вратата, но там се спря и се извърна.

— Ако зависеше от мен, Лондон, нямаше изобщо да има такъв отряд, а от мен тепърва ще зависят доста неща. И познай кой ще бъде първият, който ще изхвърчи. Е, как ти се струва това като отговорно решение?

Когато вратата след Уинтърс се затвори, Уеб въздъхна дълбоко. Той не бе предполагал, че има толкова въздух в дробовете си. Тогава Бейтс се нахвърли върху него.

— Аз си рискувам задника заради теб, използвам всичкия авторитет, който имам в Бюрото, за да те измъкна, а ти за малко да се прецакаш сам. За какво ти трябваше да се заяждаш с него? Толкова ли си загубен?

— Повече, отколкото си мислиш — отвърна предизвикателно Уеб. — Само дето не съм те молил за всичко това. Пресата може да ме разкъса на парчета, ако иска, но нищо не бива да пречи на разследването.