Последният жив

Уеб беше на път да се откаже, когато я откри.

Кутията беше свряна под купчина учебници на майка му от колежа — забравени трудове на отдавна умрели философи, писатели и мислители. Уеб я отвори и трескаво прерови съдържанието й. На първо време изглеждаше достатъчно. Ако не успееше да проследи нишките, които се криеха вътре, не беше никакъв следовател. Учуди се, че никога не бе виждал кутията преди, макар да бе израсъл в този дом. Но тогава просто не я бе търсил.

Той рязко се извърна и впери поглед в отсрещния ъгъл. Можеше да се закълне, че в сенките се движи някой. Ръката му се плъзна към пистолета. Ах, как мразеше Уеб този таван! Мразеше го и край. А защо — сам не знаеше. Какво толкова, таван като таван.

Той понесе кутията към колата и по пътя към мотела се обади по мобилния си телефон на Пърси Бейтс.

— Браво, Пърс. След днешния ден се чувствам много по-добре. Само че къде се загуби нашият Бъки?

— Уинтърс се отказа в последния момент.

— Ясно. За всеки случай, да не би да се проваля окончателно. И набута теб да му свършиш черната работата.

— Истината е, че аз сам пожелах, когато той взе да увърта.

— Ти си добър човек, Пърс, но няма да стигнеш далеч в Бюрото, ако постъпваш все правилно.

— Знаеш ли само колко ми пука от тая работа!

— Нещо открихте ли?

— Проследихме картечниците. Откраднати били от военен склад във Вирджиния. Преди две години. Много важно! Само че ние ще тръгнем по всички възможни следи, докато все още има такива.

— Някакви следи от Кевин Уестбрук?

— Нищичко. Няма и никакви нови свидетели. Явно на този ден всички са оглушали и ослепели едновременно.

— Предполагам, че си говорил с хората, при които е живял Кевин. Излезе ли нещо оттам?

— Нищо особено. Не са го виждали. Както ти казах, той е избягвал да се прибира вкъщи.

Уеб подбра внимателно следващите си думи.

— Значи това хлапе никого си е нямало, така ли? Нито майка, нито баба?

— Има някаква старица. Мисля, че е мащеха на майка му или нещо такова. Тя самата не може да каже точно. Човек би си помислил, че хората трябва да знаят кой какъв е, но не и в тези семейства. Бащата в затвора, майката офейкала, братята убити, сестрите проституират, всеки ражда деца и ги подхвърля на първия, който му се стори що-годе надежден. А това обикновено е някой възрастен роднина. Тя явно много се тревожи за момчето, но се бои и за себе си. По тия места всички се боят.

— Пърс, ти всъщност видя ли Кевин, преди да изчезне?

— Защо?

— Опитвам се да определя последователността на събитията, от момента, в който аз го видях за последно, до мига, в който е изчезнал.

— Последователността на събитията, а? Брей, как не се сетих! — каза ехидно Бейтс.

— Хайде, стига, Пърс. Не че искам да се меся, но все пак аз спасих живота на момчето и ми се иска да не го загуби толкова бързо.

— Ти сам разбираш, Уеб, че вероятността това хлапе да е още живо е твърде малка. Който го е отмъкнал, едва ли е искал просто да го черпи един сандвич в „Макдоналдс“. Претърсихме навсякъде. Обявихме детето за национално издирване, включително по граничните пунктове с Канада и Мексико. Не вярвам все още да се мотаят наоколо с него. Сигурно са духнали отдавна, накъдето им видят очите.

— Но ако детето е работило за брат си, може би е в безопасност… Знам, че тоя Голям X е гадно копеле, но чак пък да убие малкото си братче? Хайде стига, моля ти се!

— Имал съм и по-страшни случаи. А също и ти.

— Ти видя ли Кевин, или не?

— Не, не го видях лично. Преди да стигна до мястото на инцидента, вече го бяха отвели. Е, доволен ли си?

— Аз разговарях с двамата колеги от отряда, които го бяха бавили. Казват, че го били предали на някакви агенти от ФБР. — Уеб реши да не споменава за показанията на Романо, че всъщност само един цивилен бе участвал в отвеждането на момчето, защото искаше да чуе какво ще каже Бейтс.

— Сигурно ще се изненадаш, но и аз разговарях с тях и чух абсолютно същото.

— Не можаха да ми кажат имената на агентите. Ти нещо да си разбрал?

— Още е рано.

Уеб реши да изостави приятелския тон.

— Нищо подобно, Пърс. Никак не е рано даже. Не се занимавам с тия работи от вчера. Знам как приключват подобни случаи. Ако ти още не знаеш кои са били ония мъже, това означава, че изобщо не са били от ФБР. Това означава още, че двама измамници са проникнали на местопрестъплението, което е било под охрана на ФБР, под твоя охрана, и са отмъкнали най-важния ти свидетел. Мисля, че мога да ти помогна.

— Това са си твои теории. А помощта ти не ми трябва.

— Да не искаш да кажеш, че греша?

— Искам да кажа, че не ти позволявам да се бъркаш в разследването ми. И ти го казвам, Уеб!

— Става въпрос за моя екип!

— Разбирам, но ако още веднъж те хвана да си навираш носа, да задаваш въпроси, да разследваш доказателства, тогава ще ти разгоня фамилията. Надявам се, че се изразих ясно.

— Ще ти се обадя, когато реша случая.