Посмъртен образ

— Веднъж. Около седем вечерта. Каза, че е взела някакво успокоително лекарство — валериан или нещо друго — и сега се излежава, дреме в леглото. Предупредих я, че повече няма да й се обаждам — да не би да я събудя, ако заспи. Казахме си довиждане до следващия ден, тоест до събота сутринта. Щяхме да се видим в седем, за снимките. А останалото знаете.

— Да — потвърди Коротков. — Нататък знам всичко. Имам още един въпрос, съвсем кратък, и за днес ще ви оставя на мира. Кажете ми: Алина имаше ли навик да крие пари и ценности на някое специално място? И ако да, къде е това място?

— Не знам — поклати глава Смулов. — През тези четири години нито веднъж не съм виждал нещо такова. Парите винаги се вадеха или от чантичката, или от едно чекмедже в секцията. Алина държеше ценните си украшения в ковчеже, което стоеше на един от рафтовете на същата секция. Стоеше там съвсем открито, макар и заключено. Ключето от него беше в общата връзка заедно с ключа от апартамента и пощенската кутия. На същата връзка Алина носеше и резервните ключове от колата си, и от гаража. Но това е, което съм виждал с очите си. А аз колкото повече опознавах Алина, толкова повече допусках, че изобщо не я познавам. Впрочем май вече ви казах това…

— Андрей Лвович, а откъде Алина имаше такива скъпи и ценни украшения? Казахте, че в ковчежето обикновено е имало два пръстена — единият златен с голям брилянт, другият платинен и също с брилянт. Три чифта обеци — и пак от злато, платина, брилянти, изумруди. Две колиета — и двете тежки, златни и скъпи. Пет гривни, една от които платинена, в комплект с пръстен. — Коротков затвори бележника си, от който бе изчел списъка на откраднатите от Алина скъпи украшения. — Откъде е всичко това?

— От покойната й майка — обясни Смулов. — Бащата на Алина е бил, тоест е човек сух и без сантименти — Алина се е метнала на него, доста студена. Но той е виждал ясно разликата между първата и втората си съпруга. Първата му съпруга — Соня, Сонечка — е майка на Алина и на двамата му сина, тъй че останалите от нея скъпоценности е трябвало да наследи единствено Алина. Инга, нейната мащеха, не е имала право дори да ги докосне. Алина ми е разказвала, че баща й повишил тон на Инга само веднъж — защото както бършела прахта, отворила ковчежето и надникнала вътре. Баща й я сварил точно когато разглеждала украшенията на Сонечка. Скандалът бил грандиозен… Баща й не бил на себе си от ярост. Крещял, че тези скъпоценности принадлежали на онази, която му била родила три деца, и в бъдеще щели да принадлежат на дъщеря му, която щяла да му роди внуци. А тя, Инга, ако искала да има брилянти, първо трябвало да роди дете, за да докаже, че има право на това. А пък Сонечка, както ми е разказвала Алина, била от много богато семейство. Сега всички нейни роднини по майчина линия са вече заминали за Израел, тъй че Алина има тук само роднини латвийци. Все едно че няма никого.

— Защо така? Нещо не ви разбрах — сбърчи чело Коротков.