Посмъртен образ

— Та на този фестивал един след друг загинаха четирима души — две актриси, един актьор и един режисьор. И Борис Йосифович Рудин, вместо още след първото убийство да закрие фестивала и да настоява от Москва да изпратят най-добрите следователи, преспокойно продължи фестивала до победния му край и в резултат паднаха още три жертви. Неговата служба за безопасност е организирана крайно лошо, но не това е най-важното. Най-важното е, че той е абсолютно безнравствен тип — разбирате ли, не е искал да си развали отношенията със спонсорите, които са разчитали по време на фестивала да реализират големи печалби от реклама. Между другото и нашият началник на службата по безопасност е отказал да работи в РУНИКО — и той е в течение на тази отвратителна история около фестивала. Изобщо кинематографичната общественост обяви един вид бойкот на Рудин и неговия киноконцерн. Та затова и ние с Алина… — Не довърши, само трескаво преглътна и дръпна дълбоко от цигарата си. Смулов пушеше страшно много, палеше цигара от цигара, ръцете му трепереха, гласът му понякога секваше, но все пак се държеше мъжествено и будеше у Коротков не само съчувствие, но и уважение.

— И последният ми въпрос, Андрей Лвович. Нека още веднъж се върнем към петъка, 15 септември. Спомнете си всичко, свързано с Алина в този ден.

— Тогава трябва да започна от предишния ден — четвъртъка. Този ден направихме работната прожекция на заснетия материал и след нея всички се втурнаха да поздравяват двама ни с Алина за онзи епизод, който тя изигра толкова сполучливо: където пребледнява и посивява буквално пред очите ни. Невероятно майсторство! Но вече неведнъж казах — Алина е актриса с голямо бъдеще. Тоест можеше да бъде… Да, прощавайте. Та така. Всички ни поздравяват, хвалят ни, аплодират. Алина бе страшно развълнувана — дори не бе подозирала, че е успяла да изиграе сцената така, а при прожекцията го видя с очите си. Тя си тръгна за вкъщи, а аз останах, с Леночка Албикова трябваше да се подготвим за снимките на следващия ден. Поработихме приблизително докъм осем и половина, после се обадих на Алина. Решихме, че няма смисъл да ходя при нея за през нощта. Алина много се грижеше за формата си — имам предвид професионалната форма. Ако рано сутринта ни предстояха снимки, никога не прекарвахме нощта заедно. Вероятно не бива да говоря за това, но за да ме разберете… Обикновено Алина не изглеждаше добре, след като бяхме прекарали нощта заедно. Тъй като до късно не заспивахме, на сутринта тя имаше сенки под очите, дори бръчици. Непременно трябваше да спи поне десет часа, за да изглежда добре и да играе добре. Просто организмът й го изискваше. В четвъртък, когато й се обадих, преценихме, че понеже трябва да стане в шест, вече е време да си ляга. А тя трябваше да стане дори по-рано, защото се налагаше да е в студията в седем сутринта. В продължение на цялата седмица бяхме снимали сутрин — от седем до един на обед, а от един в павилиона работеше друг режисьор, от друга киностудия. Защото ние нямаме собствен павилион, вземаме под наем ту от „Мосфилм“, ту от бившата студия „Горки“. Тоест имаме малки павилиони — ако трябваше да се снима сцена в жилище, в кабинет или, да речем, в купе на влак, се справяхме сами. Ако обаче се нуждаехме от по-голямо пространство и обемни декори, естествено се налагаше да се молим на този и онзи. Цялата тази седмица беше такава — от седем до тринайсет във взет под наем павилион.

— Разбрах ви, Андрей Лвович, продължавайте, моля. Обадили сте се на Алина към девет вечерта в четвъртък и…

— И решихме, че ще е по-добре аз да се прибера вкъщи, инак в седем сутринта Алина ще изглежда като замразена риба — това е неин собствен израз. Поприказвахме си малко и аз се прибрах. На другата сутрин, в петък, се видяхме на снимките в павилиона. Изненадах се, защото Алина не изглеждаше много добре, макар че си бе легнала рано. Каза, че вчерашната прожекция толкова я развълнувала, че дълго не могла да заспи, въртяла се в леглото почти до разсъмване. И тази сутрин игра очевидно по-слабо от друг път — цялата група забеляза това. Накратко: работихме до един на обед, а после аз помолих Алина да се погрижи за формата си. Разбирам: световна слава, награда „Оскар“, секссимвол на руското кино — всичко това естествено вълнува страшно много и причинява безсъние, но работата си е работа, още повече когато е в павилион под наем. Оставаха ни само съботата и неделята, в неделя разполагахме с павилиона за последен път, а нямахме пари за удължаване на срока. Така че ако актрисата не е във форма и не успеем да заснемем добре планираните епизоди, ще възникнат нови затруднения. Ето защо предложих на Алина веднага след снимките да се прибере вкъщи, да вземе нещо успокоително и да заспи. Или поне да си почине, да полежи и по възможност да не общува с никого, за да не обсъжда това, което толкова силно я вълнува, да не възбужда нервната си система. Алина ми обеща да го направи.

— След като тя си отиде вкъщи, обаждахте ли й се по телефона?