Посмъртен образ

— Трудно ми е да говоря за това — започна той най-сетне с възглух глас. — Нали знаете, случва се така, когато разбереш, че човекът, когото обичаш, е направил нещо недостойно, а ти не можеш да надвиеш себе си и продължаваш да го обичаш. Впрочем никой досега не е писал за това по-добре от Съмърсет Моъм. Спомняте ли си „Бремето на страстите човешки“? Само че, залога, не ме разбирайте буквално, в смисъл че Алина е била тъпа безнравствена уличница. В никакъв случай? Не и не! Тя беше… как да се изразя… емоционално тъпа може би. Мисля, че в психиатрията има такъв термин — емоционално затъпяване. Нравствена глухота. Ето само един пример. Веднъж изпаднах в някаква страшна депресия — да плачеш ли, да се бесиш ли… И толкова ми беше необходимо да чуя от Алина някакви топли, нежни думи… Минаваше дванайсет, аз седя вкъщи абсолютно не на себе си, мятам се като вълк в клетка, задушавам се от мъка. Обаждам се на Алина, питам я: „Лина, обичаш ли ме?“ Щеше да ми бъде достатъчно да чуя: „Разбира се, мили, много те обичам. Много те обичам.“ И толкоз. Веднага щеше да ми олекне.

— А какво отговори Алина?

— Каза ми: „Ти съвсем ли си откачил с твоите глупости? Аз вече спя.“ И затвори. И го каза не защото не ме обичаше, просто такива преживявания бяха непонятни за нея. Тя не умееше да ги усеща и разбира. А на мен тогава ми стана толкова болно… Нали разбирате: виждах всичките й недостатъци, не съм сляп, не съм младо и глупаво влюбено момче, но въпреки това я обичах. Колкото повече ги виждах, толкова по-силно я обичах.

— Андрей Лвович, а други хора освен вас виждаха ли нейните недостатъци? Или вие бяхте единственият, комуто Алина показваше негативните си страни?

— Не, разбира се, Юрий Викторович, не бях единственият. Алина имаше една особеност: говореше много лошо. Имаше монотонен, неизразителен говор. За мен това нямаше никакво значение — обичах я такава, каквато беше, и нейният полудетински говор дори ме трогваше, някак ме умиляваше. Но поради това си неумение да говори, да представя своята гледна точка, да настоява на своето, да се кара, да вдига скандали, да доказва и изисква — Алина изглеждаше на хората като някаква мухла, безхарактерна и беззащитна глупачка. А всъщност тя далеч не бе безхарактерна и беззащитна, просто тези й черти никога не се проявяваха във вербална форма.

— А в какво се проявяваха? — заинтересува се Коротков.

— В постъпките й, Юрий Викторович, в постъпките. Това се оказваше неочаквано за много хора. Именно затова — подозирам — Алина имаше много врагове. Именно затова много хора я мразеха.

Коротков наостри уши като ловджийско куче. Нима бе успял да напипа нещо важно? Досега бе намерил мотив за враждебност само у Семенцова и Мазуркевич. Но само у тях. А ето че Смулов казва: много хора…

— Хората не обичат да се чувстват измамени — това е една от основните истини. Измаменият се чувства унизен, защото измамникът се е оказал по-умен и хитър, а човекът, нормалният човек, не обича да се убеждава, че е глупав и простодушен. Ако знаеш от самото начало, че например Иван Петрович Сидоров е негодник и отрепка, ти се държиш съответно, застраховаш се, гледаш по-малко да общуваш с него, а когато той все пак ти подлива вода, въздъхваш: ами да, това се очакваше. Обаче с хора като Алина всичко е различно. Хората я приемат за безволева и наивна глупачка, а когато такава глупачка ти извърти някакъв страхотен номер, можеш само да се усетиш ловко измамен. Е, ние си имаме в киностудията една-две известни клюкарки и всичко, което излиза от тях, е прието да се дели на седемнайсет или на четирийсет и пет — вечно преувеличават нещата, измислят си подробности в движение. Никой не приема приказките им насериозно. Казали нещо — какво толкова, дори никой не се обижда, макар че клюките им често са много гнусни. Обаче кажеше ли Алина нещо неприятно за някого — това се приемаше като удар под кръста. Виж я ти усойницата — уж все мълчи, думите й с ченгел да ги вадиш, а ето на. И това, при положение че Алина е казала чистата истина — може би неприятна, но истина, а не клюка.

— Бихте ли дали някой пример, Андрей Лвович? Кого е обидила Алина по този начин, кого е настроила срещу себе си?

— Най-пресният пример е Харитонов. Впрочем вие навярно вече сте научили за него. Да знаехте само колко се изненада, когато му се обадих по молба на Алина. Това беше такова искрено смайване, сякаш му се обаждаше извънземно. Защото когато е вземал парите от нея, той определено е разчитал, че ще й бъде неудобно да му напомня, ще търпи и ще чака. Тя между другото наистина се чувстваше неудобно. Разбираше, че и без това няма да е в състояние да каже нищо строго и твърдо, ще предъвква думите и ще се извинява за своята настойчивост… Странното у нея беше съчетанието на вътрешна студенина и твърдост с външната мекота, вялост, дори може да се каже — някаква неувереност. Друг пример: неотдавна при мен дойде за проби Зоя Семенцова — за малка, съвсем миниатюрна роличка, но все пак… Общо взето, изяви се лошо, но ние всички съжаляваме Зоя, тя преживя такава трагедия… Казаха ли ви за нея?