Посмъртен образ

Коротков реши, че май най-добре ще бъде да озадачи с този въпрос Каменская, а той междувременно да отиде при режисьора Андрей Лвович Смулов. Вчера, в събота, не можа да поговори с него, както трябва — човекът беше прекалено смазан от случилото се, почти не разбираше смисъла на задаваните му въпроси и отговаряше напосоки. Днес вероятно вече би могъл да получи от него някакви сведения.

* * *

Само един поглед към режисьора Смулов бе достатъчен на Коротков, за да разбере какво е истинско, неприкрито страдание. Четирийсетгодишният Андрей Смулов бе толкова красив, че определено би трябвало да буди остра неприязън у представителите на мъжкия пол, но същевременно будеше не по-малко остро съчувствие. Беше болен от мъка — това се виждаше с невъоръжено око.

Смулов живееше в голям, удобен апартамент, чиято обстановка говореше за гостоприемството му. Меките фотьойли, диванчетата, ниските масички в огромния хол несъмнено бяха предназначени за едновременно приемане на много гости. Изобщо апартаментът бе обзаведен и украсен с вкус и любов и си личеше, че домакинът се гордее с него.

Смулов бе успял да се овладее и при това посещение на Коротков вече можеше съвсем ясно и последователно да отговаря на въпросите му. Той настани оперативния работник в удобен фотьойл в бляскавия си хол, донесе чай и пепелници — за себе си и за госта.

— Да започваме, Юрий Викторович — подкани домакинът, като се стараеше гласът му да звучи спокойно. — Питайте.

За всичко, което се отнасяше непосредствено за сутринта на 16 септември и за откриването на трупа на Алина Вазнис, Смулов беше разпитан още вчера от дежурния следовател, който бе отишъл на местопроизшествието. Днес Коротков имаше друга задача: да научи колкото може повече за Алина Вазнис. Защото асистент-режисьорката Елена Албикова вчера бе заявила съвсем определено, че Андрей Смулов е бил най-близкият човек на Алина и никой не е познавал покойната по-добре от него.

— Да, познавах я по-добре от останалите — кимна Смулов. — Но не бива да храните големи надежди, Юрий Викторович — дори аз не я познавах докрай. Алина бе невероятно заключена. И много уязвима. Ние бяхме заедно четири години и през всичките тези четири години аз постоянно се улавях в мисълта, в усещането, че очевидно изобщо не я познавам.

— По-конкретно, ако обичате — помоли Коротков.

— И от самото начало.