Посмъртен образ

Алина прекара цялото лято извън града — снимаше се в новия филм на Андрей Смулов „Безумие“, чието действие се развиваше предимно край морето. На 15 септември, след като бяха изминали още четири месеца, тя поиска да й се върне цялата сума заедно с лихвите, което вече правеше не три, а шест хиляди и шестстотин долара. За Харитонов това се оказа неприятна изненада. Той познаваше Алина отдавна и прекрасно си представяше перспективите: Алина никога с никого не се караше, не умееше да изисква и настоява, затова много се надяваше, че тя търпеливо ще чака той да се накани да й върне парите и няма да го притиска. Алина Вазнис обаче се оказа друг човек. Вярно, тя не намери кураж да поговори лично с Харитонов, но му прати своя любовник — Смулов, който с най-недвусмислени изрази му предаде, че е време да се стегне и незабавно да върне парите. Горкият Харитонов не бе очаквал подобен обрат.

— И какво направихте след обаждането на Смулов? — попита Коротков, комуто този Харитонов с всяка изминала минута ставаше все по-неприятен.

— Ами какво, какво… Хукнах да събирам парите от познати.

— Събрахте ли ги?

— Събрах ги — с тежка въздишка потвърди Харитонов. — Къде ще вървя! С Алина може би щях да се разбера някак, но да си развалям отношенията с Андрей Лвович — не, скъпо щеше да ми струва.

— И после какво?

— Занесох ги на Алина. До последната копейка.

— Кога стана това? В колко часа?

— Вечерта, сигурно беше към десет.

— Сигурен ли сте?

— В какво? Че това стана вечерта ли?

— И че е било вечерта, и че сте върнали парите… Сигурен ли сте изобщо?

— Разбира се, да не съм нещо луд!

— Там е лошото, Николай Степанович, че тези папи не са били намерени в жилището на Вазнис.

— Как така? Как не са били намерени, след като аз лично й занесох цялата сума? Може би веднага ги е внесла в банката?

— В десет часа вечерта? Недейте така, Николай Степанович. Получава се нещо доста съмнително. Или убиецът е взел парите, или вие изобщо не сте ги върнали. Защото Алина Валдисовна вече не може да потвърди — дали сте й занесли парите, или не сте. Има и трети вариант: именно вие сте я убили, за да не й върнете парите. Разбира се, това е крайно предположение и на мен не ми се иска да вярвам в него, защото нашата задача с вас е да установим кой е видял, че наистина сте отишли у Вазнис към десет вечерта и че след вашето излизане тя е била още жива. Добре би било да намерим човек, комуто тя е казала нещо от рода на: Преди малко дойде Коля Харитонов и най-сетне ми върна всичките пари.

Този похват често помагаше на Юра Коротков. Не криеш от човека подозренията си, казваш му всичко откровено, съчувстваш му и му предлагаш помощ при събирането на оправдаващи го сведения. Ако човекът не е виновен, вместо криминалистите, той сам ще извърши лъвския пай от работата, а виновен ли е, ще се издаде. И колкото по-активно действа, толкова по-бързо ще направи невярната стъпка и сам ще се разобличи.

— Ама вие какво? — абсолютно искрено се уплаши Харитонов. — Да не мислите, че аз съм… Алина?

— Не ми се иска да мисля така, Николай Степанович — престорено меко отвърна Коротков. — Но нали виждате какви са обстоятелствата! С една дума — не са във ваша полза. Ако парите бяха намерени в жилището на Вазнис, такъв въпрос изобщо нямаше да се повдига. Но къде са те? Хайде заедно да се опитаме да снемем подозренията от вас. Спомнете си кой ви видя близо до блока или апартамента й! Кой може да потвърди, че сте ходили при нея? Да започнем дори с това…

Харитонов мъчително напрягаше паметта си, потеше се, нервничеше, но така и нищо не си спомни. За сметка на това изреди абсолютно всички хора, от които бе вземал суми през този ден с обещанието да ги върне в най-скоро време. След като се раздели с Харитонов, Коротков намери тези хора — бяха четирима — и си изясни две неща. Първо, че цялата необходима сума е била събрана в интервала между един часа следобед и пет вечерта. И второ, че Харитонов е обещал на всички свои кредитори да върне парите до една седмица. И двете обстоятелства никак не харесаха на майор Коротков. Защо, след като парите са били събрани до пет часа, Николай Степанович ги е занесъл на Алина чак в десет вечерта? Какво е чакал? Защо е протакал? И от какви доходи е смятал да върне тези пари в рамките на една седмица? Ако е очаквал отнякъде големи постъпления, би могъл да се договори със самата Алина, като се закълне, че ще върне дълга си след една седмица, и така да избегне мъчителното спешно събиране на шест хиляди и шестстотин долара. Защо не го е направил?

Както би казала неговата колежка Настя Каменская, отговорите могат да бъдат само два. Или още в онзи момент си е направил сметката да занесе парите на Вазнис — тя да ги преброи и да се успокои, после да я убие и пак да прибере парите в джоба си. Или има някакво обстоятелство, поради което той дори не е опитал да се разбере нито с Алина, нито със Смулов. Какво ли може да е това обстоятелство?