Посмъртен образ

— Да, да, в течение съм. Продължавайте, моля.

— Накратко: реших да взема Зоя за тази епизодична роля. От съжаление. И после, ако сте чули за историята с „Трубадур“, сигурно разбирате: постоянно изпитвам неудобство пред Зоя. Нямам никаква вина за това, дори още не работех в „Сириус“, когато се е случило, но щом обичам Алина, в известен смисъл споделям с нея всичко, включително и омразата, която изпитват другите хора към нея. Не знам дали ме разбирате… С една дума знаех, че Алина е отнела ролята на Зоя и като близък приятел на Алина се чувствах отговорен за отношенията й със Семенцова. Исках някак да ги изгладя… А Алина избухна. Не и не, категорично! Защото там, където ставало дума за изкуство и голям успех, безсмисленото съжаление нямало място. Зоя била алкохоличка, изгубила човешкия си облик побъркана жена… и други от този род. Господи, как крещя! И, разбира се, започна да разправя на всички, че вземам Зоя за епизода от съжаление, защото пробите са откровено лоши и Зоя ще провали продукцията… И така нататък. Всичко, което говореше Алина, беше чиста истина. И че пробите бяха лоши. И че взех Зоя само от съжаление. И че тя е алкохоличка, грохнала и грозна. Но защо трябваше да разправя това на другите? И Зоя естествено научи. Получи се конфузно.

— Кога се случи това?

— Миналата седмица. Съвсем наскоро. Зоя изпадна в такава ярост! Спомни си, разбира се, как Алина й е отнела Азучена — нейния последен шанс да направи второстепенна роля. Изобщо… — Смулов някак неловко махна с ръка със стиснатата между пръстите цигара, от рязкото движение пепелта се пръсна върху килима, но режисьорът сякаш не забеляза това, потънал в своите тъжни мисли. — Затова пък в историята с Ксения Алина е като на длан. Целият й характер е разкрит. Казаха ли ви вече за това?

— Да, казаха ми, че Ксения Мазуркевич грубо е оскърбила Алина в присъствието на много хора. Но не знам какво е станало по-нататък.

— Там е работата, че нищо не е станало. Алина дори не се е опитала да й отговори, да я спре, да опровергае тази гадост. Изслушала я мълчаливо, застанала зад гърба на Ксения. Тя впрочем дори не е подозирала, че Алина я чува, била е пияна, както винаги, и е дрънкала приказките си пред публика. Та значи Алина изслушала всичко до края и си тръгнала, без да продума. Хората наоколо естествено се развълнували. Обяснили на Ксения, че е говорила прекалено високо и Алина я е чула. Обаче това изобщо никога не я е засягало, цял живот всичко й е било прощавано, целият „Сириус“ винаги я е прикривал. И тя останала с убеждението, че и този път никой няма да я закача, макар да е говорила такива гадости, че лошо да ти стане. А Алина още на другия ден започна да търси телефонния номер на Козирев — бащата на Ксения. Разбирате ли? Всички знаехме за похожденията на жената на президента, сто пъти я бяхме виждали в най-пикантни ситуации, но всички си мълчахме, защото от реномето на Ксения зависеха нашата работа и нашите пари. Алина обаче се реши. Представяте ли си? Не отговорила на Ксения пред всички, не вдигнала скандал — тя изобщо не умееше това, както вече ви казах. А най-спокойно на следващия ден започна да действа тихомълком. Човек може да разбере Алина — обидата е била много груба, непростимо груба, а тя вече бе звезда, можеше да живее и без парите на Мазуркевич. Рудин бе започнал да я наобикаля, и то много настоятелно, предлагаше й договори за милиони.

— Но как така, Андрей Лвович! — учуди се Коротков. — Та нали парите на Мазуркевич са свързани и с вашата работа, а не само с работата за Алина. Тя може и да не е била вече зависима от тях, но вие! Смятате ли, че изобщо не е помислила за вас? Нима й е било безразлично, че вие няма да можете да снимате филмите си?

— Е, не е така. — Смулов леко се усмихна: за пръв път, откак Коротков разговаряше с него. — Разбира се, че не може да й е било безразлично. Аз просто не акцентирах върху това, наистина ми е неудобно… Та нали и аз съм звезда. Дори в известен смисъл по-голяма звезда от Алина. Защото „Първичен страх“ я прослави за пръв път, а мен — за втори. Веднъж вече бях ставал звезда — след първия си филм, наистина това беше преди повече от десет години, но хората още ме помнят, особено почитателите на жанра. И хората на Рудин от концерна РУНИКО започнаха да ми предлагат договори още преди да предложат на Алина. Така че дори Мазуркевич да изгуби своите източници на доходи, аз няма да остана без работа.

— Бихте ли ми казали защо все пак останахте в „Сириус“? Защо не отидохте при Рудин?

— Какво отношение има това към смъртта на Алина? Не отидохме и толкоз — има ли значение защо?

— Андрей Лвович, настоявам да ми отговорите.

— Е, добре. Ами Рудин има много лоша репутация. Миналото лято той организира и проведе кинофестивал „Златният орел“ — сигурно сте чували за него?

Коротков мълчаливо кимна.