Посмъртен образ

И тъй, разбира се, може да се търсят скъпоценностите, но само за да бъдат върнати на законните им наследници. За разкриването на престъплението това няма да изиграе роля. Ще се появи нов заподозрян, ще бъдат хвърлени сили и време за неговото изобличаване и всичко ще се окаже напразно. Ако Смулов е убил Алина Вазнис, не го е направил заради пари. Но защо? Каква е била причината?!

* * *

Тя реши да отиде при семейство Вазнис. Вярно, утре е погребението на Алина, няма да им е до разговори, но все пак… В края на краищата работата си е работа. Трябва да ги накара отново и отново да си спомнят всичко, което знаят за живота на Алина през последните две години. Всяка дреболия, всяка нейна дума.

Не й провървя. Никой не й отвори, а съседката каза, не всички са отишли на гробищата, където е погребана майката на Алина, за да уредят новото погребение в същия гроб.

— Нали разбирате, трябва да се махне паметникът, оградката, та всичко да е в ред. Инак тия гробищни пияници такива ще ги свършат, че… трябва да се наглеждат — бърбореше съседката с изразително окръглени очи.

Настя реши да почака. Излезе от входа и намери наблизо симпатична градинка, обрасла с храсти и дървета. Седна на една пейка, извади цигарите, запали и отново се зачете в дневника на Алина. Може да е била невнимателна и да е пропуснала нещо?

От това вглъбяване я изтръгна познат глас.

— Аска? Какво правиш тук? Житената питка и тебе ли включи? — От храстите изскочи не друг, а Коля Селуянов.

— Здрасти! — изненада се Настя. — В какво е трябвало да ме включи Житената питка? За какво говориш?

— Как за какво? За убийството на Волошин. Днес на оперативката се говореше за него. Тук е станало, в съседния блок. Помислих, че са го възложили на теб и се зарадвах.

— Не, Коленка, аз работя по другия случай — с киноактрисата.

— А, по него ли? — проточи с досада Селуянов. — Юрка ми разказваше снощи, докато го тровех с вечерята си. Тя какво, също ли е живеела наблизо?

— Отдавна. Тук е останало семейството й. Исках да поговоря с тях, но не са си вкъщи. Та ги чакам.

— Защо ли не поседна и аз с теб… — Николай седна до нея, изпружи нозе, отпусна гръб върху твърдата, неудобна облегалка. — Пребих се от тичане днес. Този Волошин никъде не е работил, живял е с майка си. Тя е пенсионерка, в петък заминала при по-голямата си дъщеря на вилата, върнала се снощи и намерила сина си мъртъв. Вече се вмирисвал. Сигурно е лежал така поне три дни.

— Как е бил убит? — вяло се заинтересува Настя, колкото да не обиди Коля и да поддържа разговора. Никак не й беше интересен някой си Волошин, който бил мъртъв от три дни…

— Ударен е с нещо тежко по главата. Експертите ще кажат по-точно. Виж как са го подредили.

Николай извади няколко снимки и ги подаде на Настя. Тя ги взе. Хвърли им безразличен бегъл поглед и вече щеше да ги върне, когато изведнъж… Едра кафява бенка на бузата. Тънки устни. Беше виждала някъде това лице. Но къде?

— Коля, какво представлява този Волошин? Струва ми се, че съм го виждала някъде. Имал ли си е работа с нас?

— Май не — сви рамене Селуянов. — Направих запитване: не е привличан под наказателна отговорност, не е задържан.

— Може би като свидетел?

— Е, това вече… — Коля драматично разпери ръце. — Искаш от мен невъзможното, Анастасия Павловна. Едва ли си го срещала, не е твой контингент. Ето виж. — Извади от джоба си бележник. — Общ работник, хамалин, безработен, нощен доставчик в млекарница, пак безработен, после пак хамалин. След това заминал занякъде почти за две години — майка му казва, че ходил в Сибир, скоро се върнал. Отправих запитване дотам — интересно какво ли е правил…

— Да — отговори Настя с трепнал глас, — наистина е интересно.

Две години! Две години… Ама разбира се, това лице с едра кафява бенка и тънки устни беше описано в дневника на Алина Вазнис. Именно това лице е сънувала тя и именно преди две години е написала, че може повече да не се страхува от него. Преди две години всички бяха забелязали, че тя е започнала да играе по-добре. И преди две години този Волошин — човекът с бенката и тънките устни, живял в съседство с блока, в който тя е израснала — е заминал някъде в Сибир. А после и двамата — Алина и Волошин — са били убити почти едновременно. Наистина ли е съвпадение?

Селуянов

На другия ден Николай отлетя за Красноярск, откъдето с допотопен „Ан-2“ още два часа и половина пътува до един районен център, а после се друса с милиционерска уазка до мястото, където се строеше някакъв обект на „Газпром“. Именно на този строеж две години е бил общ работник Виктор Волошин, убит преди няколко дни в Москва.

Първата работа на Селуянов бе да намери къщата, в която бе живял Волошин. Тя принадлежеше на млада, яка селянка, пристигнала някъде от Тюменските краища и купила тази къща на съвсем приемлива цена от двама старци, които се местели в Красноярск при децата си. Жената посрещна Николай приветливо, но щом чу името Волошин, престана да се усмихва.

— Случило ли му се е нещо? — попита уплашено, вперила в Николай силно гримираните си очи.