Потрес

Когато господин Мерин се качи на подиума и се усмихна на обожаващата го тълпа, Спенсър излетя през задната врата на банкетната зала, озовавайки се на малкия паркинг. Само няколко места бяха заети от очукани пикапи и компактни автомобили. В дъното на паркинга, до един зелен контейнер за отпадъци, пълен с празни картонени кутии, Емили подскачаше от крак на крак, сякаш роклята й се бе подпалила.

Вратата отново се отвори и навън излязоха Ариа и Хана.

И двете държаха в ръце телефоните си и изглеждаха смутени. Няколко минути по-рано Емили им беше изпратила шифровани съобщения, в които им казваше, че трябва да поговорят и че ще ги чака тук. Спенсър изпрати отговор, в който питаше не могат ли да поговорят вътре — все пак беше доста студено, — но Емили беше върнала едно голямо НЕ!

— Ем? — извика Ариа, слизайки по разнебитената метална стълба. — Добре ли си?

— Баща ми ще се чуди къде съм. — Хана се държеше здраво за парапета и стъпваше предпазливо на високите си токове. — Какво има?

Щом се приближиха до нея, Емили им показа телефона си.

— Току-що получих това.

Момичетата прочетоха съобщението на екрана. Когато Спенсър погледна думите, стомахът й се сви.

— Чакай малко, А. знае за бебето?

Емили кимна с ужасено изражение на лицето.

— Но как е възможно? И защо не го е споменавал досега? — попита Спенсър. Тя все още не можеше да повярва, че Емили е родила дете. Малко преди да завършат предишната година Емили изглеждаше — и се държеше — съвсем нормално, все едно нищо не я притеснява. Но някъде по средата на юли, малко след сблъсъка на Спенсър с полицията за притежанието на „Лесно шест“, Емили й се беше обадила и с паника в гласа й беше съобщила, че е бременна. Първоначално Спенсър реши, че приятелката й се шегува. Но това изобщо не беше смешно.

— Не знам — отвърна сълзливо Емили. — Може би защото А. знае всичко. Някой друг получи ли съобщение?

Спенсър вдигна треперещата си ръка.

— Всъщност аз. Снощи. Смятах тази вечер да ви кажа.

Тя изкара съобщението на екрана си и останалите се скупчиха около нея.

„Смяташ ли, че новите ти приятели от университета ще те приемат в своя гурме клуб, ако познаваха афинитета ти към убийствата?“

Докато Спенсър го четеше, сърцето й заблъска в гърдите. Предишната нощ почти не беше спала, прехвърляйки през ума си възможностите за това кой може да е А.

— Как може А. да знае и за Табита, и за бебето? — прошепна Емили.

Хана рязко издиша и дъхът й образува кълбета пара в студения въздух.

— По същия начин, както знае всичко останало.

— Доста хора те видяха. — Спенсър потрепери в тънкото сако, което бе избрала да облече. — Цяло лято прекара във Филаделфия. А. също може да е бил там. Сигурно така е разбрал за мен и Келси.

Емили крачеше напред-назад по очертанията на мястото за паркиране.

— Знаете колко грамадна бях станала. Не приличах на момичето от корицата на списание „Пийпъл“. Но предполагам, че някой би могъл да се досети. — Тя наклони главата си назад и се загледа в клоните на дървото, надвиснали над главите им.

— Тук не става въпрос за кой да е — отбеляза Ариа. — Трябва да е човек, който ни познава. Някой, когото не сме преценили правилно.

— Но кой? — извика Хана.

Емили спря да крачи.

— Всички знаете според мен кой е А.

Спенсър изстена.

— Не казвай Али, Ем.

— Защо не? — Гласът на Емили потрепери. — Двете с Табита са били заедно в Убежището. Али е можела да разбере, че сме убили Табита. Може би иска да си отмъсти и за това, в допълнение към всичко останало, което й причинихме.

Спенсър въздъхна. Не можеше да повярва, че Емили продължава да смята Али за жива.

— И какво, като Али и Табита са били по едно и също време в Убежището? Това не доказва нищо. И за последен път ти повтарям, че макар останките на Али да не бяха открити в развалините, ние всички я видяхме в къщата точно преди тя да се взриви.

По лицето на Емили премина сянка.

— Но кой, освен Али, би могъл да ни преследва навсякъде и да дебне всяка наша крачка? — каза тя, забила поглед в обувките си. — Освен това няма да повярвате кой още е тук — Гейл. Ами ако А. се кани да й каже какво съм направила с бебето? Ами ако Гейл разкаже на всички за мен?

— Чакай малко. — Хана сбърчи вежди. — Гейл, жената, която искаше бебето, е вътре?

Емили кимна.

— Това е жената, с която ме запозна баща ти. Госпожа Ригс.

— Значи затова те нарече Хедър. — Хана затвори очи. — Гейл обеща много пари на баща ми за кампанията му.

— Е, не е ли това едно невероятно съвпадение — обади се Спенсър със саркастичен тон.

Ариа прочисти гърлото си.

— Може би изобщо не е съвпадение. — Всички се обърнаха към нея. Ариа погледна Емили. — Да видим дали съм разбрала правилно. Току-що си видяла жената, на която си обещала бебето, същата, която накрая прецака, така ли?

— Трябваше да я прецакам — прекъсна я Емили с измъчено лице. — Трябваше да направя онова, което бе добро за бебето!