Потрес

Това се беше случило малко след като Емили призна на Ариа, че е бременна. Двете се срещнаха в града. Смятаха да обиколят италианския пазар, но Емили попита дали може да се отбият да пият кафе с Гейл, някаква странна богата жена, с която се била запознала предишната седмица.

— Тя се свърза с мен чрез Дерик — обясни момичето, имайки предвид приятеля си от ресторанта. — Той работи у тях през уикендите. Поискал допълнителни часове за работа и ме посочил като свой поръчител. — Тя се усмихна извинително. — Няма да отнеме дълго, обещавам. О, да не забравя да те предупредя. Тя е малко… откачена. Но ми изглежда доста мила.

Ариа се беше съгласила; Емили я накара да носи перука и слънчеви очила, така че Гейл да не може да я разпознае и да направи връзка между тях двете и прочутите Малки сладки лъжкини.

Единствената перука, която Ариа притежаваше, бе едно розово нещо, останало от Хелоуин, но тя така или иначе си я сложи.

Кафенето се намираше до един клуб по йога и студио за пиърсинг. Заведението беше обзаведено с ремонтирани дървени селски маси, към стените бяха приковани ветропоказатели, а на една черна дъска бе забодено написано на ръка меню, което гласеше, че закуска се сервира целодневно. Гейл ги чакаше в едно сепаре, а на масата беше сервирана голяма купчина палачинки с боровинково сладко. Веднага, щом забеляза Емили, тя бутна чинията напред.

— Хапвай. Боровинките са полезни за развиващия се мозък на бебето.

— О… — Емили изглеждаше стресната. — Колко мило от твоя страна.

— Просто се грижа за бебето — рече Гейл с мила усмивка, без да сваля поглед от Емили.

— Оценявам го. — Емили отхапа от една палачинка и се усмихна. — Много са вкусни.

Гейл смутено се прокашля.

— Извини ме, ако смяташ, че прибързвам, но предположих, че ще дадеш детето за осиновяване. Мога ли да те попитам дали си избрала семейство?

По бузата на Емили потрепна едно мускулче. Ариа се протегна под масата и я улови за ръката, сякаш искаше да каже: Ако искаш веднага да избягаме оттук, с теб съм. Вместо това Емили си пое дълбоко дъх.

— Ами да. Намерих една приятна двойка, която живее в предградията, недалеч от мен.

Гейл клюмна.

— И аз така реших. Наскоро загубих детето си и се чувствам ужасно. Двамата със съпруга ми искахме да си направим бебе и преминах през безброй процедури ин витро, похарчих хиляди долари, но безуспешно.

— Сигурно ти е било много трудно — каза Емили и лицето й омекна.

Очите на Гейл се напълниха със сълзи.

— Толкова силно искам да имам бебе. Ти изглеждаш красива, умна и уравновесена девойка. За мен щеше да е чест да отгледам детето ти, но предполагам, че не ми е писано. — Тя наведе глава.

— Боже, ако знаех — промърмори Емили, като си играеше с вилицата. — Наистина съжалявам.

— Сигурна ли си, че няма да промениш мнението си? — Гейл повиши глас. — Няма да съжаляваш. Двамата със съпруга ми сме добре обезпечени и ще те възнаградим богато.

В главата на Ариа звъннаха безброй аларми. Тази жена наистина ли възнамеряваше да плати на Емили за детето й?

Но Емили не изглеждаше ужасена. Тя протегна ръка към чашата с вода, отпи една глътка и кимна на Гейл да продължи.

— Ще му осигурим всякакви привилегии — каза Гейл. — Частни училища. Всякакви уроци. Невероятни пътувания по цял свят. Каквото ти хрумне.

Ариа огледа останалите хора в кафенето, изненадана, че никой не е чул предложението й. Това не беше ли незаконно?

Тогава Гейл остави една двайсетдоларова банкнота на масата и се изправи.

— Помисли си, Хедър. Ще ти се обадя след няколко дни, или ако искаш, ти ми се обади. — Тя подаде на Емили визитната си картичка. Миг по-късно вече излизаше от кафенето, помахвайки с ръка на оплешивяващия собственик зад бара, сякаш не беше предложила току-що да купи бебето на една непозната.

Веднага щом Гейл се изгуби по тротоара, Ариа изпусна шумно дъха си.

— Ще извикаш ли полиция, или аз да го направя?

Емили изглеждаше изненадана.

— Какво?

Ариа впери поглед в нея.

— Да не си надрусана? Тя току-що ти предложи пари, за да купи бебето ти.

Емили взе една палачинка.

— Ужасно ми е жал за нея. Очевидно наистина иска да има дете. Изглежда толкова тъжна.

— Нима повярва на сълзливата й история? — Ариа поклати глава. Емили винаги се бе проявявала като най-чувствителната в групата им, момичето, което спасяваше малки птички, избутани твърде рано от гнездото им, или се опитваше да възпира Али, когато тя се отнасяше прекалено лошо с някого.

— Ем, нормалните хора не отиват в кафенета, за да предлагат на непознати тийнейджърки да им купят неродените бебета. Дори хора, които отчаяно искат деца. Тази жена определено не е в ред.

Но Емили гледаше замислено към корема си и като че ли не чуваше нито една дума от онова, което й казваше Ариа.

— Няма ли да е хубаво, ако имаш всичко, което ти се прииска? Екзотични пътувания? Фантастични летни лагери? Животът на детето ще бъде невероятен.

— Парите не са всичко, знаеш — отбеляза Ариа. — Виж Спенсър. Тя има всичко, което иска, а семейството й е пълна каша. Можеш ли честно да кажеш, че тази жена ще бъде любяща майка?