Потрес

Тя влетя в съблекалнята, хвърли чантата си на пода и бързо облече тигровата изрязана тениска в стриптийзьорски стил, която си бе купила по-рано следобед. След като едва се намърда в нея — беше си купила с един номер по-малка, за да може бюстът й да изпъква, — тя се огледа в огледалото. Косата й изглеждаше бухнала и необуздана, благодарение на тоновете лак за коса. Беше си сложила три пъти повече грим от обичайното, макар да се беше спряла, преди да си сложи фалшивите мигли. Последваха puice de resistance3: чифт невероятно високи, невероятно заострени, сребристи сандали „Джими Чу“. Беше ги обувала само веднъж досега, на миналогодишния бал по случай края на учебната година. Майк реши, че са много секси и дори я накара да ги носи на партито след бала с дънки. Хана ги нахлузи на краката си и се разходи напред-назад. Изглеждаха идеално. Надяваше се само да успее да танцува на пилона с тях.

Телефонът й изжужа и тя го погледна нервно. „Имате едно ново съобщение“. За щастие беше Кейт, която питаше дали Хана ще се съгласи да й помогне в раздаването на флаери из Роузууд в събота сутринта. „Разбира се“ — написа в отговор Хана, опитвайки се да пренебрегне треперенето на ръцете си. След като Спенсър и Емили бяха получили съобщения от А., тя цял ден бе очаквала своето.

Възможно ли бе Гейл да е А.? Хана не беше срещала жената през лятото — само беше чула за нея от Емили, която й се бе обадила преди секциото, — но така и не можа да забрави съобщенията в гласовата поща, които Гейл беше оставила в нощта, когато бяха измъкнали Емили и бебето от болницата. Това не бяха отчаяните, сълзливи гласови съобщения, които би оставила жена, която смяташе, че може да не получи детето, на което толкова се бе надявала — те бяха гневни и произнесени със стоманен тон.

Гейл не бе от хората, на които можеш спокойно да се изпречиш на пътя, а сега бе замесена дълбоко в кампанията на господин Мерин.

Сутринта, на закуска, Хана седна до баща си на масата.

— Откъде познаваш Гейл? Стари приятели ли сте?

Господин Мерин мажеше филията си с масло.

— Всъщност се запознахме преди една седмица. Тя ми се обади да ми каже, че наскоро се е преместила в Пенсилвания и наистина харесва платформата ми. Сумата, която ми обеща, е огромна.

— Нали провери миналото й? Да не е някоя… знам ли, сатанистка? — Лицето на Хана пламна. Или някоя луда, която дебне дъщеря ти?

Баща й я погледна с любопитство.

— Съпругът на Гейл току-що направи значително дарение на Принстън, за изграждането на нова лаборатория за изследването на рак. Не знам колко сатанисти биха направили това.

Обезкуражена, Хана се качи в стаята си и потърси в Гугъл името на Гейл, но не изскочи нищо. Тя бе известна с участието си в безброй благотворителни събития в Ню Джърси и преди десет години се беше състезавала по обяздване на кон на изложението в Девън.

Но пък какво би могло да изскочи? Едва ли Гейл поддържаше блог за това как систематично тормози четири гимназистки и се представя като А.

Вратата на съблекалнята се отвори със скърцане и вътре нахълта една разголена, изпотена жена. Хана пъхна чантата си в шкафчето, заключи го и тръгна към фитнес залата.

Когато мина покрай Мейсън и Джеймс, те спряха с лицевите опори и смушкаха Майк. Хана се престори, че не забелязва как той се обръща и я поглежда, и продължи да върви, поклащайки бедра, с надеждата, че задничето й изглежда разкошно.

— Добре дошла! — Една жена, облечена в оскъдно черно трико и клин, обула високи обувки в стил осемдесетте, махна с ръка, докато Хана влизаше през вратата. — Нова си, нали? Аз съм Трикси.

Инструкторката посочи празния пилон в средата на залата, точно до Колийн.

— Този пилон просто е предназначен за теб.

Хана бавно се приближи до него и се усмихна на Колийн.

— О, здрасти! — изчурулика тя с престорена изненада, сякаш срещата им бе съвсем случайна и Хана не беше планирала стратегически всичко от мига, когато чу момчетата да говорят за това в училищната съблекалня.

— Хана? — Колийн огледа Хана от главата до петите. — Мили боже! Колко забавно! Не знаех, че танцуваш на пилон.

— Не е кой знае колко трудно — изсумтя Хана, призовавайки скритата в нея Али. Тя се огледа в огледалото. Кръстчето й бе по-тънко от това на Колийн, но тя пък имаше по-големи гърди.

— Този курс страшно ще ти хареса — рече Колийн. — Ако, разбира се, танцуваш непрекъснато на пилон, сигурно ще ти е адски лесно. Обзалагам се, че си много добра. — Тя се наведе към Хана. — Майк не е проблем, нали?

Хана не беше сигурна дали Колийн е искрена, затова просто вирна нос.

— Все тая — отвърна спокойно тя. — Майк ми създаваше доста грижи. Не е лесно непрекъснато да изглеждаш като сервитьорка в „Хутърс“. Освен това по купоните винаги се зазяпваше по другите момичета — и това ме подлудяваше. — Тя се усмихна извинително на Колийн. — Но съм сигурна, че с теб не го прави.