Потрес

— О! — възкликна Емили, неспособна да прикрие изненадата си. Тя възнамеряваше да отиде на бала сама, особено след като отиваше само за да помогне на момичетата да откраднат телефона на Гейл. Отиването с Айзък можеше да е опасно. Ами ако Гейл кажеше нещо? Ами ако погледнеше Айзък и по някакъв начин разбереше, че той е бащата?

Но младежът я гледаше нервно, сякаш се страхуваше да не му откаже. И преди да успее да се спре, тя изтърси:

— Да!

— Страхотно! — На лицето на Айзък се изписа облекчение. — Значи имаме среща.

Емили се усмихна насила. Никога не беше изпитвала толкова различни усещания наведнъж. Уплашена, със сигурност. Но и доволна — определено искаше отново да види Айзък. Но освен това се ненавиждаше заради тайните, които криеше от него. Тя играеше доста опасна игра.

Дойте редът им да поръчват и двамата застанаха до щанда. Навън изрева двигател на мотор и Емили погледна през прозореца. От другата страна на улицата, озарена от неоновата реклама на магазин за алкохол, стоеше фигура с тъмна качулка и гледаше в нея. В първия момент Емили реши, че това е Дерик, но човекът беше по-дребен, по-слаб. Тя се отдръпна от Айзък, изтича между масите, за да погледне отблизо, но когато стигна до прозореца, фигурата беше изчезнала.

22. Най-трудното решение

Ариа стоеше до прозореца на къщата в Роузууд и гледаше към тъмната улица. Нечия ръка се отпусна на рамото й и тя долови парфюма на Ила. Майка й носеше опръскана с боя артистична риза и бе забола косата си с чифт китайски пръчици. Наскоро бе получила вдъхновение за поредица от картини и разкъсвана между новия си приятел, работата си в галерията в Холис и рисуването в студиото, тя почти нямаше време за Ариа.

— Какво ще правите с Ноъл довечера? — попита тя, сядайки в стол-люлка, който двамата с Байрън бяха купили от битпазара преди милион години. — Нали него чакаш?

В гърлото на Ариа заседна буца. Честно казано, тя се надяваше Ноъл да не се появи на срещата. Така нямаше да й се налага да къса с него.

Съобщението на А. я беше измъчвало цял ден и тя се колебаеше между това да каже нещо или да си замълчи. Ако искаше да запази тайната, трябваше да сложи край на връзката им. От друга страна, ако издадеше господин Кан, Ноъл щеше да я намрази и сигурно така или иначе щеше да скъса с нея. И как А. бе успял да научи за това, по дяволите? Как успяваше да научи всичко?

Ариа беше сигурна, че ако не действа бързо, А. щеше да разнесе навред тайната на господин Кан. Не стига, че продължаваше да смята, че е разрушила семейството си, а сега можеше да съсипе и това на Ноъл. Само че можеше ли наистина да зареже Ноъл след всичко, през което бяха преминали? Обичаше го толкова много.

Ариа погледна майка си и си пое дълбоко дъх.

— Все още ли ме обвиняваш за случилото се между теб и Байрън?

Ила примигна учестено.

— Какво имаш предвид под все още?

— Запазих го в тайна. Ако ти бях казала, може би щяхте да намерите…

Майката на Ариа се отпусна назад в креслото.

— Скъпа, баща ти те постави в ужасно положение. Никога не би трябвало да се изправяш пред избора да кажеш или да не кажеш. Дори ако ми беше казала по-рано, това нямаше да промени нищо. Вината не е твоя. — Тя сложи длан върху бедрото на Ариа.

— Знам, но ти толкова много ми се ядоса, че не съм ти казала — промърмори Ариа. Ила я беше изгонила от къщата и тя трябваше да живее с Шон Ейкърд, тогавашния й приятел.

Ила притисна една плетена възглавничка към гърдите си.

— Не трябваше да постъпвам така. Просто бях толкова ядосана, че трябваше да си го изкарам на някого. — Тя вдигна глава. — Аз също съжалявам, скъпа. Не трябва да мислиш за това. Случват се такива неща. А и сега всички сме по-щастливи и по-здрави, нали?

Ариа кимна, усещайки възела в стомаха си.

— Но ако трябваше да преминем отново през това, щеше ли да предпочетеш да ти го кажа по-рано?

Ила се замисли за миг, като потупваше с връхчетата на пръстите си по долната устна.

— Може би не — рече тя. — Мисля, че ми се искаше да остана в неведение поне още известно време. Трябваше да събера достатъчно сили, за да проумея какво искам и да осъзная, че съм способна да живея и сама. Отиването в Исландия, преместването в нова страна много ми помогна, но ние отидохме там заради баща ти. Така че, Ариа, ако бях научила по-рано, може би никога нямаше да придобия този опит. Погледнато отстрани, всъщност съм доволна, че разбрах точно в онзи момент.

Ариа кимна, премисляйки думите й.

— Значи според теб, ако знаеш тайна за някой човек, но освен това си наясно, че той не е готов да я чуе, тогава по-добре да я запазиш още известно време?

— Според мен, зависи. — Ила сбърчи вежди и я погледна подозрително. — Защо? Да не би да знаеш нечия тайна?

— Не — отвърна бързо Ариа. — Говорех хипотетично.

Телефонът на майка й иззвъня, спасявайки я от по-нататъшни обяснения. Но когато надникна през прозореца и видя кадилака на Ноъл, паркиран до тротоара, стомахът й се сви. Съветът на Ила й се струваше правилен, но това означаваше, че трябва да скъса с Ноъл.