Потрес

Тя преглътна тежко, махна за довиждане на Ила, закопча дънковото си яке и излезе навън. Сърцето й се сви, когато видя усмихнатото лице на Ноъл през стъклото на прозореца.

— Изглеждаш великолепно, както винаги — произнесе той, когато Ариа отвори вратата.

— Благодаря — избъбри тя, макар да бе облякла най-грозните си дънки и голям, размъкнат пуловер, който бе резултат от първия й опит в плетенето. Искаше да изглежда колкото се може по-грозна, за да омекоти удара.

— Къде искаш да отидем? — Ноъл превключи на скорост и бавно се отдалечи от тротоара. — До „Уилямс-Сонома“ за готварски продукти? Чух, че следващата седмица ще правим пандишпанен кейк.

Ариа не отвърна нищо и зарея поглед към преминаващите улични лампи, докато зрението й не се замъгли. Страхуваше се, че ако каже нещо, ще избухне в плач.

— Добре, значи не си в настроение за „Уилямс-Сонома“ — рече бавно Ноъл, завъртайки волана. — Какво ще кажеш за онова готино кафене, което открихме в Ярмът? Или пък… хей, можем да се върнем и да отскочим до оная гледачка при гарата. Където започна всичко. — Той смушка игриво Ариа; ставаше дума за сеанса при гледачката миналата година, когато двамата се бяха открили.

Ариа си поигра с ципа на якето, молейки се Ноъл да замълчи.

— Добре, последен опит — рече весело Ноъл. — Какво ще кажеш да отидем в Холис и да се напием здраво? Да поиграем дартс, да се държим като идиоти…

— Ноъл, не мога — изтърси Ариа.

Ноъл спря колата на светофара до един голям мол.

— Какво не можеш? Да пиеш? — Той се ухили. — Стига де. Много пъти те виждах пияна в Исландия.

Тя потръпна. Споменаването на Исландия завъртя ножа в раната — това бе поредната тайна, която пазеше.

— Не, не мога да правя… това. — Гласът й секна. — С мен и теб. Не се получава.

Усмивката на Ноъл замръзна на лицето му.

— Чакай малко. Какво?

— Сериозно говоря. — Тя впери поглед в светещите червени цифри на часовника на таблото. — Искам да скъсаме.

Светофарът светна зелено и Ноъл безмълвно премина в следващото платно и зави към мола. Това бе една от онези чудовищни търговски сгради, в които имаше книжарница „Барнс & Нобъл“, „Таргет“, магазин за вино с размерите на склад и една камара салони и бижутерски бутици.

Ноъл отби в паркинга, угаси двигателя и я погледна.

— Защо?

Ариа продължаваше да гледа надолу.

— Не е заради Клаудия, нали? Защото се кълна, че не мога да търпя това момиче!

— Не е заради Клаудия.

Ноъл прокара длан по челото си.

— Да не си падаш по някой друг? Онзи Езра?

Ариа яростно разтърси глава.

— Разбира се, че не.

— Тогава защо? Кажи ми!

На лицето му бе изписано отчаяние. Ариа се нуждаеше от всичките си сили, за да се сдържи да не му се метне на врата и да каже, че не говори сериозно, но съобщението на А. се беше отпечатало в съзнанието й. Тя не искаше да е виновна за разбиването на семейството му. Трябваше да се отдалечи колкото се може повече от него, иначе щеше да го отрови.

— Съжалявам, но просто трябва да свърша нещо — прошепна тя. — Утре ще дойда у вас да си прибера нещата. — После отвори вратата, извъртя се и краката й стъпиха на асфалта. Прониза я студен вятър. Миризмата на пица, приготвена на дървени въглища, я удари в носа и стомахът й се преобърна.

— Ариа. — Ноъл се наведе към нея и я хвана за ръката. — Моля те, не си отивай.

Ариа преглътна сълзите си и се загледа безизразно към навеса, под който събираха пазарските колички.

— Няма какво да си кажем повече — рече тя с безизразен глас. После изскочи от колата, затръшна силно вратата зад себе си и тръгна напосоки към най-близкия магазин. Ноъл не спираше да вика името й, но тя продължи да върви, загледана в ботите си, дишайки тежко, като внимаваше единствено да не я блъсне някоя кола. Най-накрая двигателят на кадилака изръмжа, джипът даде на заден и зави към изхода.

Бийп.

Телефонът на Ариа се обади от дъното на чантата й. Екранът светна и тя го извади. Беше получила ново съобщение.

Поздравче, Ариа. Без болка няма победа, нали?

Мляс!

А.

Ариа хвърли телефона обратно в чантата. „Печелиш, А. — помисли си тя, мигайки бързо-бързо, за да прогони сълзите. — Печелиш всеки път.“

Стигна до тротоара пред магазина за детски стоки. На витрината бяха изложени бебешки проходилки, а залата беше украсена с плакати на доволни, ухилени бебета. Из магазина обикаляха бременни жени, купуваха бебешки шишета и памперси. Щастливите им лица й подействаха като ритник в корема. Искаше й се да забие една количка във витрината и да гледа как парчетата стъкло засипват блажената картина.

Автоматичните врати се отвориха със съскане и навън излезе жена със скъпо изглеждащо черно вълнено палто, която тикаше пълна догоре количка по рампата. Тя изглеждаше също така щастлива като останалите, макар в лицето й да се долавяше някакво напрежение. Ариа присви очи и пулсът й се ускори.

Беше Гейл. Но какво правеше тя тук? Запасяваше се с разни неща за времето, когато отвлече бебето на Емили?

Без да забавя крачка, Гейл улови погледа на Ариа. Веждите й се вдигнаха нагоре и тя й намигна, очевидно доволна от себе си.