Потрес

Може би защото точно тя й беше изпратила съобщението, в което настояваше Ариа да скъса с Ноъл. Може би защото видя насълзеното й лице и разбра, че Ариа го е направила.

Защото тя беше А. и дърпаше конците на всички.

23. Дами на официален обяд

Спенсър натисна звънеца на „Айви хаус“, после отстъпи назад и се огледа в стъклото до вратата. Беше неделя следобед, няколко минути след часа, който Харпър й беше казала да дойде на потлъка, и тя бе пристигнала подготвена. Беше успяла да си издуха косата с калпавия сешоар в мотела и си беше сложила грим пред напуканото огледало. Ютията беше работила достатъчно дълго, за да успее да изглади роклята, която си носеше и, най-важното, в ръцете си държеше три тави с лепкави, шоколадови сладкиши с трева.

Вратата се отвори и Харпър, облечена с рокля на точки и лачени обувки на токчета, и се усмихна хладно.

— Здравей, Спенсър. Значи успя.

— Да, и нося сладкиши. — Спенсър й предложи увитите в целофан тави. — С двоен шоколад. — И щипка трева, й се прииска да добави.

Харпър изглеждаше доволна.

— Идеални са. Влизай.

Спенсър реши, че на потлъка ще бъдат предлагани само десерти — и най-вече сладкиши с шоколад. Но когато Харпър я въведе в огромната, модерно обзаведена кухня, оборудвана с огромна печка „Улф“, с осем газови котлона, грамаден хладилник и плот, по-голям от масата в трапезарията на къщата на Спенсър, там имаше подредени най-различни ястия. Касерола с киноа, киш, печени макарони, които все още димяха. Имаше голяма купа за пунш, пълна с червеникава течност, а върху повърхността й се носеха късчета ябълка. До нея се мъдреше плато със сирена бри, манчего и стилтън.

Спенсър зяпна изненадано. Как бяха успели да натъпчат наркотици във всичко това? На Спенсър й беше ужасно трудно дори само да забърка тестото за сладкиша; печката в кухнята на мотела беше като дар от бога. Тя се принуди да моли нощната смяна на рецепцията да й позволи да я използва, като забърка тестото в кофата за лед и изсипа тревата вътре в последния момент. После, докато се печаха, тя заспа на тапицирания с изкуствена кожа диван във фоайето и се събуди чак когато таймерът на фурната забръмча. Нямаше представа дали са станали вкусни, но това нямаше значение — беше успяла да се справи.

В главата й прозвучаха думите на Рифър. Наистина ли имаш нужда някакъв си глупав клуб да ти казва, че си готина? Но той сигурно бе казал всички тези презрителни думи за „Айви“ просто защото знаеше, че никога няма да го приемат в нещо толкова престижно. Нещастник.

— Чиниите и приборите са ей тук. — Харпър посочи масата.

Спенсър се повъртя около храната, изумена, че всяко ястие съдържаше нелегалната субстанция. Не искаше да опитва никое от тях. Промърмори нещо, че не е гладна и последва Харпър в приемната.

Стаята беше претъпкана с добре облечени момчета с вратовръзки и панталони цвят каки и момичета с изискани рокли. Музикалният фон бе класическа музика, а наоколо обикаляха келнерки, които предлагаха високи чаши с коктейл „Мимоза“. Спенсър долови откъслечни разговори за композитор, който й беше непознат, дебати върху противопоставянето на природата и родителските грижи, чуждестранната политика в Афганистан и почивката в Сен Бартелми. Ето затова искаше да е част от „Айви“… всички разговаряха с начетени, умни, зрели гласове на изискани теми. Майната му на Рифър и убежденията му.

Харпър отиде при Куин и Джеси. Момичетата погледнаха изненадано Спенсър, но после й се усмихнаха и я поздравиха сърдечно. После насядаха по кожените дивани и продължиха разговора си за някакво момиче на име Патриша; очевидно тя беше забременяла от приятеля си по време на ваканцията.

— Смята ли да задържи бебето? — попита Харпър, хапвайки от салатата с макарони.

Джеси сви рамене.

— Не знам. Страх я е да каже на родителите си. Знае, че направо ще откачат.

Куин поклати глава съчувствено.

— И моите биха откачили.

Спенсър се почувства смутена от темата, която й беше толкова близка. Поглеждайки обективно към ситуацията с Емили, тя не можеше да повярва, че приятелката й бе успяла да скрие бременността си от почти всички, които познаваше. А най-невероятното бе как Емили измъкна бебето от болницата и го остави на прага на някакви хора.

Лошото бе, че А. — Гейл — бе разбрала точно какво се беше случило.

Щеше ли Гейл да се раздрънка? Не точно за това, а за всичко останало, което бяха сътворили?

Спенсър погледна към празната си чиния; искаше й се да има нещо, с което да ангажира ръцете си.

— Спенсър, много са вкусни — каза Харпър, сочейки към парчето сладкиш, което си беше отрязала от кутията на Спенсър. — Опитай. — Тя поднесе една хапка към устата на Спенсър, но момичето се отдръпна.

— Не, благодаря.

— Защо? Невероятни са!

Куин присви очи.

— Освен ако и ти не се въздържаш от консумацията на захар?