Потрес

Хана изтръпна. Клип? Дали Наоми имаше предвид онова, за което си мислеше? Но Хана беше изтрила съобщението! Нима А. го беше изпратил и беше казал, че е от нея?

— Не съм аз — избъбри тя.

Райли я погледна особено.

— Ами, това тук определено прилича на теб.

Тя тикна телефона си в лицето й. Хана погледна, очаквайки да види Колийн в латвийската реклама на йогурт, но вместо това зърна собствения си образ. Първата част на клипа беше от курса по танци на пилон. Тясната й блуза се вдигна нагоре, шортите й се плъзнаха надолу, разкривайки част от дантеленото й бельо. Бедрата й изглеждаха огромни, докато правеше кръгове и въртеливи движения, а когато се опита да се изкатери по пилона, наподобяваше на побъркана маймуна. Камерата беше успяла да снима чатала й, докато се свличаше към земята.

— Какво? — прошепна Хана.

Клипът продължаваше. Следващата част показваше как Хана се промъква през храстите в мола „Кинг Джеймс“ и гледа през бинокъл към „Викториас сикрет“. Камуфлажното облекло правеше кожата й да изглежда зачервена и на петна, а талията й поне два пъти по-голяма от реалното. А когато се измъкна от храстите, на задника й се бяха залепили две листа. Камерата се фокусира върху тях, докато Хана следваше Майк и Колийн през фоайето.

Хана вдигна поглед към момичетата и сърцето й ускори ритъма си.

— Не разбирам.

— Май шпионираш някого, а, Хана? — изкиска се Наоми.

Клипът продължаваше. Колийн вървеше към студиото на фотографа, а Хана се промъкваше след нея с отчаян и абсурден вид. Последва запис отпреди няколко часа, който показваше как Хана взема снимките на Колийн, разглежда ги гневно и ги хвърля в жабката. Последният кадър представляваше надпис с плътни червени букви. Хана Мерин, отчаяна преследвачка!

— О, Господи! — Стомахът на Хана се сви.

Наоми се изхили.

— Винаги съм те смятала за смотанячка, защото излизаш с по-малко от теб момче, но да го шпионираш, след като те е зарязал? Паднала си твърде ниско, Хана. А сега всички знаят за това.

— Всички? — изграчи Хана.

Тя се обърна към балната зала и разбра отговора. Група гимназисти от „Роузууд дей“ зяпаха в телефоните си, после едновременно вдигнаха глави и впериха погледи в Хана.

— Изглеждаш много секси в камуфлаж, Хана! — рече Сет Кардиф.

— Хей, Майк, имаш си тайна обожателка! — изсмя се Мейсън Байърс.

Майк. Хана го видя да стои заедно с Колийн до прозореца и да гледат в телефона му. Тя успя да разпознае с точност до секундата момента, в който Колийн стигна до кражбата на снимките й. Тя покри устата си с длан и се обърна към Хана с обиден израз на лицето. Майк рязко вдигна глава и впери в нея пламтящия си поглед. Колийн се обърна и излезе от залата.

Той я последва.

Хана отстъпи, олюлявайки се, като една не се спъна в дългата завеса, която отделяше залата от малкия коридор. Как можа да се случи това? Кой я беше преследвал? Кой беше изпратил клипа на всички?

А., разбира се. Точно затова А. я беше окуражавал да шпионира Колийн — за да може да я унижи публично и да се погрижи тя да изгуби Майк завинаги.

28. Времето изтича

— Всички са се събрали тук, а? — каза Айзък, когато двамата с Емили влязоха в Гемоложкия музей на Холис.

— Така изглежда — прошепна Емили и се огледа. Досега никога не беше присъствала на бал за набиране на средства за политическа кампания, но този поне беше невероятен — много по-впечатляващ от училищния. От сводестия таван висяха тонове бели балони. Групата свиреше някаква джазирана мелодия, а няколко двойки, облечени в смокинги и бални рокли, танцуваха бавен танц. Емили никога не беше виждала толкова много диаманти — и не ставаше дума само за онези във витрините. Някой крадец на бижута сигурно щеше да има богат урожай само от пръстените на богатите дами.

Али често водеше тук Емили, Спенсър, Хана и Ариа.

Понякога прекарваха в музея цели следобеди, фантазираха си какво ли би било да носят огромните диаманти по разни партита.

— Когато порасна, ще имам годежен пръстен със също толкова грамаден камък — каза Али, сочейки десеткаратовия камък във витрината. — Никой няма да ми попречи.

Емили се зачуди дали беше имала предвид Истинската Али. Сигурно смяташе, че вълшебният живот на близначката й е неин завинаги.

— Това място е прекрасно — промърмори Емили.

— Но ти си най-прекрасното нещо тук — каза Айзък и стисна ръката й.

Емили му се усмихна накриво, опитвайки се да се възхити на чудесния му смокинг, сресаната назад коса и лъснати обувки. Но не се чувстваше комфортно тук. Черната дълга рокля с корсаж стягаше ребрата й, а краката й пулсираха във високите обувки, които бе намерила в дъното на килера си. Докато си слагаше червило, направо се омаза, толкова силно трепереха ръцете й.

Мисълта да се изправи лице в лице с Гейл я ужасяваше. Тя щеше да разкаже на всички за бременността й… и тогава Айзък щеше да разбере. Щеше да я намрази и да каже на майка си, на нейните родители, на всички.