Потрес

Емили знаеше, че идването на бала е част от плана да отмъкнат телефона на Гейл, за да разберат дали тя е А., но в мига, когато Айзък застана на прага на къщата им, тя почувства, че прави голяма грешка. Само че ако се отметнеше, Айзък щеше да започне да задава въпроси, на които тя не знаеше как да отговори.

Емили огледа тълпата, търсейки приятелките си — важното беше Ариа и Хана да са тук, защото иначе планът нямаше да проработи. Група момчета се смееха на нещо, което гледаха на телефоните си. Мейсън Байърс и Лейни Айлър се кискаха, седнали над плато със спагети. Шон Ейкърд разговаряше оживено с Нанет Ълстър от квакерското училище. От тоалетната излезе висока блондинка, облечена в скъпо изглеждаща червена рокля. Емили се вцепени и застана нащрек. Гейл?

Тя сграбчи Айзък за ръкава и го поведе обратно към фоайето. Двамата се спряха под гигантското парче розов кварц, което висеше от тавана, и Емили затаи дъх. Колкото и да се беше подготвяла за този момент, приближаването му я ужасяваше.

— Какво има? — попита объркано Айзък.

— Ами просто исках да… — Емили отново погледна към жената в червено — тя си взе коктейл от един преминаващ сервитьор и се обърна към тях. Лицето й бе изсечено, носът тънък и остър, а не малък и топчест като на Гейл. Опа.

Това, разбира се, не означаваше, че Гейл няма всеки момент да се появи на входа — и щеше да види първо тях.

— Реших друго. Да танцуваме. — Емили повлече Айзък обратно към залата, като едва не прегази група префърцунени дами, които носеха значки „ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОМ“.

Айзък се засмя нервно, препъвайки се зад нея.

— Добре ли си?

— Разбира се! — Емили знаеше, че сигурно изглежда налудничаво. Тя обви ръцете си около него и започна да танцува бавен валс под звуците на песен на Синатра. От дансинга се виждаха добре всяка маса, бара и празната аукционна маса. Наоколо се бяха събрали и разговаряха хора, които тя разпозна от предишните партита на Мерин. Няколко фотографи обикаляха из залата и правеха снимки.

Айзък завъртя Емили.

— Забавно е да съм гост, а не келнер.

— Как успя да убедиш майка си да те пусне да излезеш с мен? — попита го Емили.

— Всъщност й казах истината. Ако щеш вярвай, но тя започва да свиква с мисълта, че пак сме двамата.

Емили не можеше да повярва, но нямаше време да спори. Погледът й непрекъснато прескачаше от входа към аварийния изход и скришното ъгълче до тоалетната. Майката на Ноъл Кан се появи в полезрението й с тиара на главата. Бащата на Хана разговаряше в ъгъла с група богато изглеждащи бизнесмени.

— Наистина ми липсваше — продължаваше Айзък.

Емили се обърна към него, изпълнена със съжаление. Той заслужаваше цялото й внимание. Чувстваше се добре в ръцете му, но се страхуваше, че всеки момент деликатната къщичка от карти, която представляваше животът й, ще се срути отгоре й.

Не се сдържа и отново огледа тълпата. Господин Мерин прекоси с решителна крачка стаята, приближавайки се до някой, който току-що бе влязъл през страничния вход. Емили изкриви шия, за да го види, но хората й пречеха.

— И какво ще кажеш? — попита Айзък.

Емили примига глупаво. Той беше говорил през цялото време, а тя не бе чула нито една дума.

— За кое?

Айзък облиза устните си.

— Исках да знам дали отново ходим.

Емили отвори устата си, но оттам не излезе нито звук. Въпреки разсеяността си, въпреки факта, че криеше ужасна тайна от него, думите му я накараха да се почувства прекрасно.

— Само едно нещо ме притеснява — прекъсна я Айзък, преди да успее да му отговори. — Нещо те гризе. Нещо, за което не искаш да говориш. Но всъщност можеш, Емили. Каквото и да е то, съм готов да го изслушам. Ако е нещо за онзи тип, когото видяхме в Холис, не се страхувай да ми го кажеш.

Емили затвори очи.

— Няма нищо общо с Дерик.

— Значи все пак има нещо?

От силната музика започна да я боли глава.

— Не е нещо сериозно.

— Но ти си ужасно притеснена. — Гласът на Айзък звучеше умоляващо. — Просто искам да ти помогна.

Емили се съсредоточи върху танцовите стъпки, забавяйки отговора си.

Айзък я обичаше и искаше всичко да бъде добре, което я караше да се чувства по-спокойна и същевременно ужасена. Искаше й се той да я харесва. Искаше й се да желае да бъде отново с нея. Но какво тя искаше за себе си?

— Скъсването ни беше голяма грешка, Емили — каза Айзък, впил поглед в очите й. — Искам да започнем отначало. Какво мислиш?

— Аз… — започна Емили, но след това забеляза друга руса фигура на дансинга. Тя имаше подходящата височина и физика, а господин Мерин разговаряше с нея щастливо и любезно. Емили се наведе и сърцето й отново заблъска в гърдите.

— О, Господи — прошепна тя. После отново хвана Айзък за ръката, издърпа го от дансинга и го повлече зад ъгъла към малка ниша, в която зад стъклена преграда бяха подредени най-различни метеорити. Айзък скръсти ръце на гърдите си с раздразнено изражение на лицето.

— Ще ми кажеш ли най-после какво ти става тази вечер?