Повярвай ми

Пред мен е застанал някой. Бизнесмен на около четирийсет и пет, облечен в скъп костюм със свободна кройка, който загатва, че не е просто обичайният сухар на изпълнителна длъжност. Косата му се спуска върху яката на ризата, малко по-дълга е от типичното за Уолстрийт.

Ядосан е. Много ядосан.

АЗ

Да?

МЪЖ

Това е моята маса. Просто отидох до тоалетната.

Той показва с ръка лаптопа, питието и списанието, които някак бях пропуснала да забележа.

МЪЖ

Това е моето питие. Моите неща. Тази маса очевидно е заета.

Хората наоколо започват да се обръщат към нас. Но конфронтация няма да има, никакви изблици на нюйоркски стрес. Аз вече се изправям и премятам дамската си чанта през рамо. Обезвреждам ситуацията.

АЗ

Извинете — не бях забелязала. Ще потърся друго място.

Правя крачка встрани и се оглеждам безпомощно, но заведението е пълно и предишното ми място вече е заето. Друго място няма.

С периферното си зрение долавям как той ме оглежда, как очите му се плъзват по сакото „Дона Карън“ на Джес — онова скъпото, което пази за прослушвания, от мек тъмен кашмир, който кара светлата кожа и тъмната ми коса да изпъкват. И как осъзнава, че допуска глупава грешка.

МЪЖ

Почакайте… предполагам, че можем да я споделим.

Той посочва масата.

МЪЖ

Има място и за двамата — аз само се опитвах да свърша малко работа.

АЗ

(с благодарна усмивка)

О! Благодаря.

Оставям обратно чантата си и сядам. Следва кратко мълчание, което внимавам да не наруша. Той трябва да направи първата крачка.

И естествено, когато заговаря отново, гласът му е едва доловимо променен — по-дрезгав, по-плътен. И гласовете на жените ли се променят по същия начин? Някой път трябва да поекспериментирам с това.

МЪЖ

Очаквате ли някого? Обзалагам се, че се е забавил заради снега. Затова и аз ще остана още една вечер — на „Ла Гуардия“ е пълен хаос.

Усмихвам се мислено, защото всъщност е доста хитър начин да се опитва да разбере дали човекът, с когото имам среща, е мъж или жена, като същевременно ми покаже, че самият той е сам.

АЗ

Значи може би ще поостана.

Той кимва към вече празната ми чаша.

МЪЖ

В такъв случай мога ли да ви поръчам още едно? Между другото, аз съм Рик.

От всички барове във всички градове по целия свят…2

АЗ

Благодаря ти, Рик. Едно мартини звучи чудесно. А аз съм Клер.

РИК

Приятно ми е да се запознаем, Клер. И… хъм… извинявай за преди малко.

АЗ

Не, напротив, вината беше моя.

Казвам го с такава непринудена безгрижност, с такава благодарност, че дори самата аз бих се учудила, че е лъжа.

Но пък в крайна сметка това не е лъжа. Това е да се държиш достоверно при въображаеми обстоятелства. Което, както сами ще откриете, е съвсем различно нещо.

Сервитьорката донася поръчката ни. Когато си тръгва, един мъж на съседната маса се навежда през масата и започва да ѝ се кара заради някакво забравено питие. Наблюдавам я как намусено измъква една химикалка иззад ухото си, сякаш може да издърпа и думите на клиента и да ги запрати на пода.

Това бих могла да го използвам, казвам си. Прибирам го някъде в базата данни и насочвам вниманието си обратно към мъжа срещу мен.

АЗ

Какво те води в Ню Йорк, Рик?

РИК

Бизнес. Аз съм адвокат.

АЗ

Не ти вярвам.

Рик изглежда озадачен.

РИК

Защо?

АЗ

Адвокатите, които познавам, са грозни и скучни.

Той също се усмихва.

РИК

Всъщност моята специалност е музикалният бизнес.

Работя в Сиатъл. Там обичаме да мислим, че сме малко по-интересни от обикновените криминални адвокати. Ами ти?

АЗ

С какво се занимавам ли? Или дали се смятам за интересна?

За учудване и на двама ни вече флиртуваме, поне мъничко.

РИК

И двете.

Кимвам след сервитьорката, която се отдалечава.

АЗ

Всъщност преди работех каквото и тя.

РИК

Преди кое?

АЗ

Преди да осъзная, че има и по-вълнуващи начини да си плащаш наема.