Повярвай ми

Винаги си личи по очите — по онова бегло, почти недоловимо затишие, когато зад тях започва да се прокрадва идея. Претегля наум възможните обяснения за онова, което току-що му казах. Решава, че си е въобразил.

РИК

А откъде си, Клер? Опитвам се да позная по акцента ти.

От Вирджиния, по дяволите. Неслучайно изговарям гласните толкова напевно.

АЗ

Аз съм оттам… откъдето искаш да бъда.

Усмихва се. Усмивката му е хищническа и нахъсана, сякаш казва: „Значи бях прав“.

РИК

Никога не съм срещал момиче оттам.

АЗ

А срещаш много момичета, нали?

РИК

Съчетавам пътуванията по работа с известно количество забавления.

АЗ

Преди да се прибереш при съпругата и децата си в Сиатъл.

Рик се намръщва.

РИК

Кое те кара да мислиш, че съм семеен?

АЗ

(насърчително)

Мъжете, по които си падам, обикновено са такива.

Онези, които знаят как да се забавляват.

Макар вече да е сигурен, не прибързва. Отпиваме от питиетата си и той ми разказва за някои от своите клиенти в Сиатъл — известния тийнейджърски идол, който си пада по непълнолетни момичета; прочутия хеви метъл мъжкар, който е гей, но не смее да си признае. Небрежно подчертава колко много пари могат да се изкарват от онова, с което се занимава — изготвянето на договори за лица, които е твърде малко вероятно да ги спазват, налага нуждата от хора като него при всяка стъпка от процеса — от сключването на договора до евентуалното му прекратяване. Накрая, когато изглеждам подобаващо впечатлена от всичко това, той предлага, след като моят приятел очевидно няма да дойде, да отидем някъде другаде, в ресторант или клуб, където предпочитам…

РИК

(меко)

А може и просто да си поръчаме румсървис. Отседнал съм в хотела горе.

АЗ

Обслужването по стаите може да е скъпо.

РИК

Каквото пожелаеш. Ти решаваш. Бутилка шампанско „Кристал“, малко хайвер…

АЗ

Искам да кажа, че обслужването по стаите може да е скъпо… когато го осигурявам аз.

Ето. Сега всичко е наяве. Но не реагирай на онова, което каза току-що, не се усмихвай, не отмествай поглед. Нищо особено. Не го правиш за пръв път.

Просто не обръщай внимание на блъскането в гърдите си, на гаденето в стомаха.

Рик кимва, изглежда доволен.

РИК

Не само аз съм тук по работа, нали?

АЗ

Хвана ме, Рик.

РИК

Дано нямаш против, че го казвам, Клер, но не приличаш на такова момиче.

Време за самопризнание.

АЗ

Това е така, защото… не съм.

РИК

А какво момиче си?

АЗ

От онези, които идват да живеят тук, за да учат актьорско майсторство, и закъсняват с таксите.

Веднъж на няколко месеца излизам, за да се позабавлявам… и проблемът изчезва.

В другия край на фоайето едно семейство се регистрира в хотела. Госпожица на около шест години, облечена с палто, плетена шапка и шал, специално за пътуването до града, иска да види какво има от другата страна на рецепцията. Баща ѝ я повдига, слага я да стъпи върху куфарчето ѝ и тя се протяга през гишето, развълнувана, докато управителят издава картите за стаите им и ѝ подава с усмивка едната. Бащата грижовно придържа гърба ѝ с ръка, като внимава да не се прекатури. Обзема ме познато чувство на завист и болка.

Пренебрегвам го и се връщам обратно към разговора с Рик, който се е привел напред със снижен глас и блеснал поглед…

РИК

И колко точно искаш да се забавляваш тази вечер, Клер?

АЗ

Предполагам, че подлежи на преговори.

Той се усмихва. Адвокат е. Преговорите са част от играта.